Постинг
13.03.2019 09:49 -
Любов преди век, преди полу-век и сега. Кръвта вода не става.
Автор: krumbelosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 864 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2021 03:36
Прочетен: 864 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 07.01.2021 03:36
Във виенската ракла на баба, майка ми намери пощенска картичка от дядо, дипломиран селски майстор на каруци.
"Денем и нощем ази мисля за вази, госпожице Соломия Димитрова".
Направо "Песен на песните" от Соломон за Суламита!
А баба се смее и вика
- Бог знай от къде го е преписал
Но дядо казваше след ранната й смърт "Аз като видех баба ви, сърцето ми изхвръкваше".
Кръвта вода не става. Случи ми се веднъж повече от "изхфръкване на сърцето".
Разделихме се с първата ми любов. Нямаше възможност да се оженим. И двамата студенти в тежки специалности, тя математика, аз машинно инженерство, нямаме професия, но пък имаме битови и др. житейски проблеми... Разделихме се от безизходица. Бяхме връстници и нейното време изтичаше...
Но една вечер с приятели свършихме виното у дома и тръгнахме да си допиваме. И срещнахме момичето, като го изпраща някакво момче. Аз вдигнах скандал "с докосване" на кавалера, но спрях когато тя ми каза "Какво искаш?". Нямах право НИЩО да искам.
На другия ден учех сам вкъщи. Тя позвъни на вратата "за обяснение". И води приятелка за по-безопасно. Като я видях, онемях. От щастие. И се разтреперих с цялото тяло. Не ми се е случвало нито преди, нито след това. Приятелката се уплаши и избяга. Момичето влезе. Половин век оттогава...
Ожениха я във Франция. Там имаше брат - беглец, лекар. Тя знаеше френски. Родила три дъщери и починала рано, на 53. Научих от съученичка.
А аз имам четири деца от два брака, да ги пази Бог, и всичката си любов отдадох на тях. В детската ясла на най-малката ми дъщеря отбелязаха единствен случай в историята - дете под 2 годинки да плаче за татко, а не за мама.
А дъщеря ми от първия брак, на около 3 годинки, боледувала и бълнувала един ден под грижите на майка ми. Като се върнах от работа, майка ми ме среща потресена на вратата "Цял ден те е викала". Бившата съпруга почина, и тая дъщеря я чувстваме като член на нашето семейство и често общуваме. Тя знае от майка си, че не съм искал развода. От безумна любов към мъничките...
И прадядо ми, и баба ми, имаха такава любов към нас децата. Кръвта вода не става. Кой казва, че ние българите не умеем да обичаме, като французите например? Повече обичаме. Повече от сексуално.
ПОВЕЧЕ ОТ СЕКСУАЛНО.
Следващ постинг
Предишен постинг
Образованието е хубаво нещо, но отнема много години в сегашния си вид. И не раждаме ДЕЦАТА НА МЛАДОСТТА си. Това може да се окаже СМЪРТОНОСНА ГРЕШКА на европеидите. И вече се оказва. Друга тема...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3577
