Из спомените на Александър Божинов (1878-1968), лично общувал с Иван Вазов, Алеко Константинав и плеяда исторически личности.

Вчера се навършиха 168 години от рождението на Народния Поет Иван Вазов, поклон пред паметта му.

Избрах да публикувам тук кратък отсъс от спомените на Божинав, 15-16 годишен тогава, защото съхраненият в тях и забравен днес КРИЛАТ ДУХ БЪЛГАРСКИ, ме потресе до сълзи. Дай Боже, ако не ние, то потомците ни да бъдат окрилени пак от тоя дух. Следва откъсът.:

Мисля, че беше 1893 или 1894г., на празника на Кирил и Методий. Тоя празник се очакваше с нетърпение от всички ученици, защото беше голям школски празник, празнуваше се весело, и защото на другия ден не се учеше.

Следобед на тоя ден всички ученици се събирахме на купчини по училища и гимназии и се веселяхме с различни игри. Тези игри и веселия се пренасяха или в Градската градина, или в така наречената тогава Пипиниера (сега Борисова градина, б.м.).

Из нашата групичка ученици, след като се наситихме с хората и другите игри, някой извика:
- Момчета, да отидем да поздравим с празника Иван Вазов в къщата му!
- Че къде е къщата му? - попита някой.
- Аз знам - отговори едно хубаво стройно момче, много добре облечено.
- И аз знам! - извика още някой.

Ордата младежка с викове и песни потегли към жилището на поета. То беше една малка, схлупена, безслънчева къщурка на ул. "Гурко"... Там, пред тая къща, с викове и ура се изправихме ние, около 30-40 ученици от различните класове на гимназията. Къщичката беше в двора, на няколко крочки от улицата. Ние нахълтахме в двора. Беше вече залязло майското слънце, прозорците на къщурката бяха отворени. На нашите викове се отзова обитателят - излезе из една от стаичките, през коридорчето, и пред входната врата се изправи самият Иван Вазов. Силно "ура!" изскочи из гърлата на всички ученици.

Развълнуван, и то твърде много развълнуван, един от по-възрастните ученици излезе напред и каза няколко хубави думи на поета. Вазов изслуша с най-голямо внимание импровизираното слово на ученика, приближи се до него, прегърна го и го целуна. Още един от по-възрастните ученици, и той каза няколко думи с тоя завършек:
- Господин Вазов, аз ще бъда ваш последовател!
Вазов се приближи и към него, и него прегърна и целуна. Настъпи кратко мълчание. Тогава Вазов каза няколко хубави насърчителни думи за наука и просвета, благодари ни и ни помоли тихо и кротко да се приберем по домовете си, защото май се беше вече смръкнало...

ПП: Господи,
Каква е тая орисия, Господи! След святите надежди и славните победи, да дойдат катастрофите и да се изтръгне от сърцето на Поета "Разгром на моя свят дочаках"! Точно над него да се изпълни проклятието, изречено за Шекспировия злодей - "Умри отчаян!".
Господи, и колко българи сега умират отчаяни! Може би ПО-ОТЧАЯНИ!!! Дали Бог ни наказва както Йов, и както златото се прочиства с огън? Защото ИМА ЗЛАТНИ СТРУНИ не само в сърцето на Народния Поет, но и в сърцето НА НАРОДА МУ, в НАШИТЕ сърца!

Има и други прекрасни спомени от книгата на Александър Божинов "Минали дни", издателство "Изток-Запад", София, 2017г., но за тях - друг път.

Каква е тая орисия, Господи! След святите надежди и славните победи, да дойдат катастрофите и да се изтръгне от сърцето на Поета "Разгром на моя свят дочаках"! Точно над него да се изпълни проклятието, изречено за Шекспировия злодей - "Умри отчаян!".
Господи, и колко българи сега умират отчаяни! Може би ПО-ОТЧАЯНИ!!! Дали Бог ни наказва както Йов, и както златото се прочиства с огън? Защото ИМА ЗЛАТНИ СТРУНИ не само в сърцето на Народния Поет, но и в сърцето НА НАРОДА МУ, в НАШИТЕ сърца!

Така е разказал, сякаш вчера е било! Александър Божинов- също един от Великите Българи! Аз обичам да ходя в къщата- музей на Дядо Вазов. Атмосферата, вещите, сякаш духът му, витаещ из уютната къща те приласкават и сякаш се връщаш в ония далечни времена.
Благодаря за този прекрасен спомен!
Развълнува ме!
Поздрав и приятни дни!

Ал. Божинов за Иван Вазов