Продължение от "Писмо в бутилка 2. Салто". 
Да припомним в самото начало, че трябваше да изминат десетилетия, за да се затвърди убеждението, че стриктно организираната дейност по "Закона за изобретенията и рационализациите" в държавните предприятия, е била почти ЛАБОРАТОРНО-ЧИСТ експеримент върху отношението между разум и битие, което е и основен въпрос на философията.

Таблица 3. Средно квадратични отклонения от (1).

Извадка: брой и вид елементи, място и време на регистриране.	Извад- кова функ-ция	Добавени към извадката хипотетични максимални ик. ефекти или спестявания.	Средно- квадратично отклонение
В (Сума в лв.)	nb (брой)
497 бр.ик.ефекти,ВМЗ АД – гр.Сопот, 1975-1979г.	(3)	-	-	0,0032
573 бр.ик.ефекти,ВМЗ АД – гр.Сопот, 1980-1983г.	(3)	-	-	0,0053
882 бр. ик. ефекти, АрсеналАД – гр.Казанлък, 1980-1983г.	(7)	6.105	1	0,0035
10 608 816 бр. влогове, Държавна Спестовна Каса, 01.01.1990г.	(7)	5.109 (данни на БНБ)	81000	0,0085

 

Добавените към спестяванията 5 млд.лв. съгласно таблицата, не са хипотетични, а отговарят на данните на БНБ за невложените спестявания. Хипотетично е притежаването на тази сума от 81000 лица, които имат спестени по над 40000 лв. Това не е най-точната хипотеза, защото и хора с по-малки спестявания по онова време имаха основания да ги крият, но беше предпочетена като по-неблагоприятна за средно-квадратичното отклонение. Последното би било значително по-малко, ако скритите спестявания се разпределят хипотетично и между спестители с влогове по-малки от 40000лв.

Таблицата със спестяванията се отнася за времето на социализма, когато “нетрудовите доходи” бяха незаконни, малко хора можеха да имат законно над 40 х.лв. спестявания и в таблицата това са 1280 души. В същото време беше публична тайна, че някои адвокати, бармани, управители на ресторанти, магазини и бюфети, общо над два пъти повече на брой от споменатите хипотетични 81000 спестители, могат да печелят повече от всички останали.

Показателен е случаят с извадката от икономически ефекти от завод “Арсенал”. Хипотетичното добавяне на 1 бр. икономически ефект от 600000 лв., най-висок в извадката, компенсира несбъдването на едно събитие. Това може да бъде чиста случайност и не изисква други обяснения, въпреки че такива има. Пример от друг вид имаше в Металургичния Комбинат “Кремиковци”, където изчисляваха несчетоводно малките ефекти и не ги водеха на отчет. Нормативната уредба позволяваше това, когато безспорно-положителен ефект не е икономически или липсват някои счетоводни данни. Извадките от табл.2 включват само ефекти определени счетоводно.

Ако БНБ не беше съобщила за скритите у гражданите 5 млд.лв. спестявания, съответствието на спестяванията с (1) нямаше да бъде установено. Неадекватно би било и Разпределението на Парето, което би имало характеристичен показател α≈2,3. Този показател при иновациите е α≈0,5. Разликата от α≈0,5 до α≈2,3 се дължи изключително на укритите 5 млд.лв., съставляващи близо 1/4 от общата сума. Не е изключено ползваните от Парето данни за доходите да са отместени от истинските в същата посока, но в по-малка степен, до α≈1,5, каквато стойност се явява най-често. Ако на реалното положение съответства показател α≈0,5 , то показател α≈1,5 би съответствал на укриване на значително по-малко от 1/4 от сумата на доходите,. За сравнение, у нас сега се счита, че около 25 до 30% от икономиката е скрита от данъчните органи. Не изглежда изключено, укриването на около 20% от доходите в една държава да е международен статистически стандарт, действащ скрито от векове, с нормалните отклонения във времето и пространството.

Независимо дали, как и колко достоверните данни за доходите биха се отклонявали от (1), съответствието на тази формула със спестяванията доказва връзка с доходите, тъй като спестяванията зависят най-силно именно от доходите. Тази връзка, и без да се изразява със знак за равенство между извадкова функция и математическа формула, може да бъде полезна при търсене “механизма на действие” на разпределението на доходите.

(Хиперболично разпределение с характеристичен показател α≈0,5 , както при иновациите, е установено през 1922г. от английския учен Уилис за биологичните родове според броя на принадлежащите към тях биологични видове. Това разпределение е стимулирало¹ английския статистик Харолд Юл за първия опит за теоретично обосноваване на подобни хиперболични разпределения. В основата на модела на Юл е разклоняващ се процес, какъвто не изглежда неприложим и по отношение на иновациите и доходите.)

Както беше споменато, през отминалите десетилетия на интензивни изследвания се е утвърдило обобщението, че всички хиперболични разпределения се отнасят за системи притежаващи съществена информационна страна. Това е фундаментално важно, но нееднозначно заключение. Въз основа на наблюденията, то може да бъде конкретизирано еднозначно по отношение на иновациите :

Историите на иновациите от табл.2  съдържаха десетки хиляди какви ли не събития – творчески, производствени, бюрократични, търговски, съдебни, международни и т.н, събития понякога епични, често драматични, в т.ч. и любовни драми напомнящи за Хефест, Афродита и Арес. От  необходимите  за иновациите събития обаче, само едно винаги беше случайно - актът в мозъка на новатора, при който възниква иновационното решение. По правило една иновация съдържаше едно основно решение и определени от него допълнителни решения. В заводите от които са взети извадките, всички етапи от писменото заявяване до внедряването на новото решение, имаха характер на обективна технико-икономическа експертиза и квалифицирана проектантска и експериментална дейност. Доколкото на тези етапи неизбежно имаше елементи на случайност, това не бяха необходими елементи, а несъществени отклонения от обективно възможния оптимум, Този род новации не само възникваха като случайни информационни събития, но в решаваща степен се определяха от тези събития (и от системата, разбира се), определяха се в това число и икономическите ефекти. Следователно, при търсене “механизма на действие” на разпределението на иновациите, една иновация може и трябва да бъде разглеждана  именно като едно случайно информационно събитие. Между това събитие и неговото материализиране обаче, има експертизи и експерименти, които изключват отрицателните ефекти със сигурността възможна в практиката. Тук няма да бъде разглеждано продължението на (1) в областта на отрицателните ефекти, поради липса на статистически данни.

По-нататък една иновация ще бъде считана за един информационен елемент и за удобство ще бъде наричана “сигнал”. При това е съществено не доколко е уместен терминаът “сигнал”, а само отбелязването на информационната същност на елементите от класа на иновациите.

Съпоставянето между доходи и икономически ефекти на иновации, заедно със съпоставянето между техните разпределения, разкрива една възможност, присъща повече на природните науки. Иновационните процеси, при цялата им сложност, могат да играят ролятя на лабораторно чист опит при търсене на по-сложния “механизъм на действие” на разпределението на доходите, от тяхното реално създаване, през хилядите форми на преразпределяне в световната и националните икономики, до личното получаване.

Намерената симетрична и инвариантна форма на разпределение на иновациите и спестяванията, адекватният математически израз разкриващ връзка с Нормалното разпределение, произтичащата от тази връзка основна  възможност за работна математическа хипотеза за обясняване на разпределението на иновациите, която хипотеза може да бъде базова по отношение на доходите, “взаимозаменяемостта” между променливи със смисъл на суми от информационни елементи и суми от пари, заедно с известните ентропийни трактовки на информацията и на парите, всичко това качествено променя условието на задачата за разкриване “механизма на действие” на разпределението на доходите. Новото в условието на задачата, би могло да обнови необходимия научен интерес към нея, интерес, който неизбежно е загубил острота повече от век след възникване на задачата.

Симетричната и инвариантна форма на разпределението на иновациите отразява отношение на симетрия и “взаимозаменяемост” между специфичен вид информация и пари. Разкриването на “механизма на действие“ на тази зависимост вероятно изисква разработване на неизследвана област от теорията на прагматичния аспект на информацията и, от друга страна, може да бъде допълнителен стимул и емпирична база за това разработване.

формулата на иновациите