Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2023 15:27 - Великден. Кога е Великден? Исус възкресе!
Автор: ernest Категория: История   
Прочетен: 2197 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 25.01 12:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Вероятно голяма част от християните са наясно, че Великден (Възкресение) е най-важният християнски празник, особено като се има предвид, че Коледата не е християнска, тъй като Исус не е роден по това време и това е периода, когато езичниците са празнували техните празници на слънчевите божества свързани със зимното слънцестоене и някои народи именно тогава са извършвали човешки жертвоприношения, включително и римляните.

В Библията в Стария завет има редица пророчества за идването на месия (машиах - помазаник, на арамейски - мешиа), тоест за Йешуа или Йехошуа (Исус), или още известен като Христос (идващо от гръцки означаващо Помазаник). Съответно срещаме и пророчества за раждането му, които са се изпълнили:

"Ето, девица ще зачене и ще роди син" (Исая 7:14)

"А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел, Чийто произход е от начало, от вечността." (Михей 5:2)

В текстовете на Тората (Петокнижието) Бог дава на еврейския народ дните и времето за различните празници. Това са духовен тип празници свързани с Бог и поклонението към Него. Когато някой от друг народ приемел вярата ставал прозелит и едва тогава можел да чества тези празници. По заповед от Господа следвала точна процедура, как такава личност да стане прозелит, а с това започвало и спазването на дадените от Бог заповеди и празници, като съботата или новолунията. Първите последователи, ученици на Иисус Христос са евреи и са спазвали различните стандартни за юдеизма дадени от Бог празници. Когато идва Божия Помазанник Иисус, Той не отменя, нито празниците, нито, коя да е Божия заповед, но допринася за по-голяма чистота и вяра в Бог:

„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам; Докато премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.” (Матея 5:17-19)

Иисус заедно с най-приближените си 12 ученици, наречени апостоли се събират да ядат Пасхата. Пасхата е празник даден от Бог в чест на Божиите чудеса в Египет и излизането на еврейския народ от там. Последното чудо, което Бог прави в Египет за евреите и за наказание за египтяните е убиването от Бог на всички първородни хора и животни в Египет и спасението на евреите. Предупредени от Бог и по Негова заповед те поставят кръвен знак на горния праг на вратите си от заклано агне и ядат печено агне вечерта описано в Изход 12:21.

"И в онази нощ Аз ще мина през египетската земя и ще поразя всяко първородно в египетската земя от човек до животно; и ще извърша съд против всички египетски богове..." (Изход 12:12)

Пасхата е празник даден от Бог на еврейския народ в чест на Божиите чудеса в Египет и излизането на еврейския народ от там и вечна памет за това, коeто е извършил Той.

Сам Исус предсказва, че по време на Пасхата ще бъде предаден на разпятие:

"Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие." (Мат 26:2)


Иисус заедно с най-приближените си 12 ученици, наречени апостоли се събират за Пасхата.

"А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?" (Maт 20:17)

Исус Христос е разпънат на кръст на 14 авив (нисан) и се приема, че възкръсва рано сутринта на 16 авив. Приема се, че процеса срещу Него е траел няколко часа. В писанията пише, че процеса започва още сутринта, след което го завеждат при Пилат:

"А сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса" (Мат 27:1
)

Всички подробности включително и разпъването са описани в същата 27 глава на Евангелието от Матей, Евангелие от Марко 15 глава, Евангелие от Лука 23 глава, Евангелие от Йоан 19 глава. 

Точно отбелязано е и възкресението в първия ден от седмицата – неделята, като в различните евангелия откриваме различни подробности и нюанси на това събитие. По този начин дните на Пасхата се сливат с тези на разпъването и възкръсването на Иисус и понякога са наричани също Кръстна Пасха. По време на Пасхата в петъчния ден се е колело агне в Храма и се пекло на Храмовия хълм, от където всеки си взимал агнето. А с жертвата на Исус на кръста Той става един вид пасхално агне и по тази причина често е наричан Божий агнец. Интересна подробност е, че при смъртта на Исус на кръста се разпаря завесата на Храма, но също, че агнето. което било на ред да бъде заколено в Храма – избягало. Тоест Исус е нашето жертвано агне.

В писмата си включени в Новия Завет апостол Павел обяснява:

"... защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас. Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина." (1 Кор 5:7-8)


Вечерята на 14 авив на иврит се нарича Седер и означава ред, като се има предвид ред на хранене понеже се яде безквасен хляб, а на следващата вечер 15 авив и печено агне.

По време на разпъването на Исус докато е на кръста става чудо - по цялата земя в околността става тъмно. Но това не е някакво си слънчево затъмнение, тъй като е пълнолуние и астрономически е невъзможно, но е странно неестествено явление.

"А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час." (Матея 27:45)


Исус Христос възкръсва на първия ден от седмицата – неделята, който по Божия календар се пада на 16 авив. (Уточнение: по Божия календар седмицата започва с неделята и завършва със съботата, която е дадена от Бог, като ден за почивка и поклонение към Господа и е 4 Божия заповед на плочите на завета и само посветения на Бог ден има свое име на иврит - шабат, а всички останали дни първи ден - неделята, втори ден - понеделник и тн.):

"А когато мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка и Саломия купиха аромати за да дойдат да го помажат. И в първия ден от седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето." (Марк 16:1-2)


„А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. И намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне. ” (Лука 24:1-7)


По Великден някои църкви обявяват пост 40 дни и това време се нарича Велики пости. Но в повечето случаи до над 90% този пост е фалшив.
За какво става въпрос и какво не е наред спрямо Библията?

 В Библията няма такива постове с неяденето на месо – някои хора цял живот така се хранят и това не означава, че постят цял живот, но са избрали така да се хранят. Така например в Индия поне 1 милиард души не ядат месо и са вегетарианци за цял живот. И там е прието от хилядолетия да се хранят по два пъти на ден, което както показват научните изследвания е по-полезно. По време на великите пости някои хора ядат просто постно, без месо, други включват риба. Някои ядат по няколко пъти на ден, други само веднъж. В Азия има народи с милиони хора, които цял живот се хранят само веднъж на ден (което е много полезно и здравословно) и какво те цял живот постят ли? А в Северна Африка племето тубу ядат само от 1 до 8-10 фурми на ден.

А в библейски времена археологическите и научни изследвания по екскрементите доказват, че на територията на Израел, където хората са се покланяли на Бог масово не са ядели всяка седмица месо, но предимно по празниците (новолуние и др., евентуално от време на време на шабат). Също така трябва да се има предвид, че в библейски времена в продължение на хиляди години хората са се хранели по два пъти на ден.

Никъде в Библията няма да срещнете текст, където да пише, че по време на пост някой яде нещо си, независимо за какво става въпрос. Библейският пост е пълно въздържание от храна, а може и от вода. Обикновено се пости без храна един или два дни седмично, нo не е задължително да е всяка седмица. Фарисеите са постели по два дни седмично. Първите християни също са постели по два дни седмично, но, за да се различават от фарисеите са постели през различни дни от определените за фарисеите. Пълни християни с деформирани тела е нямало. – Сега това е някакво безумие на хора, уж християни, които са дебели и не постят за Господа или рядко и малко.(Метаболизмът и склонноста към определен тип тяло се унаследяват от майката, мойта бе красива, стройна, но хората с пълни майки могат чрез съзнателен живот да променят това.) За тези, които са само симпатизанти, но не са християни може да изглеждат, както си решат, но в християнството се пости. "...Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух" (Римляни 14:17) Живее се чист морален, моногамен живот и се покланя към Бог, спазват се Божиите заръки и заповеди и се пости с глад (не с ядене на "постна храна"). Пости се не защото, виж ти някой си имал нужда от диета или пък нямал, но като акт на смирение и молитва пред Господ. Исус пости. Освен че, ако постят споменатата част хора от църквите ще станат нормални, това е редното да се прави и е от Господа. Такива, едва ако дадената църква от деноминацията, към която принадлежат обяви 1-2 пъти пост годишно пост се включват за по 1 ден седмично и я им се наберат 5-6 до 10 дни годишно я не. Повече от ясно е, че всички не могат, като мен да постят без храна по 20-30 дни на веднъж. Да започнат с по една седмица и такива малки пости с по 1 седмица могат да се правят няколко пъти годишно или поне да вземат да правят по 1 ден 2-3 пъти месечно, пак за година ще успеят да съберат 25-30 дни пред Господа, което не е зле като начало.
Тябва да се има предвид и още една подробност. Понякога по време на празници може да се случи някой да яде малко повече и след това да не яде 1-2 дни - това не е пост, а е време което човек дава на организма си да смели храната си, да му стане по-леко и да си влезе в нормите. Така че когато става въпрос за еднодневен пост при онези пишман християни също трябва да се има предвид, че идеята не е вечерта да се надумкат яко с храна и на другия ден вечерта да кажат "Ей издържах един ден. Вече постих".  

Докато изливането на силата на Светия Дух (Деяния 2 глава) и развитието на дарбите на Светия Дух (1Коринт 12 гл) идват с молитва, то събарянето на духовни прегради става с пост и молитва. Има доста голяма разлика между това някой християнин да пости 7-8 дни от годината по един ден и това, което са правели последователите на Исус от ранната църква. Тертулиан пише, че римляните езичници много се дразнели, че по време на техните езически празници, за които знаем от различни източници, че често завършвали доста разюздано, християните по това време постели. Ако някой християнин от I век влезе в съвременна църква и види угоените християни (35-40%, а в САЩ тук-таме има и с по 50%) би нарекъл подобна църква свинарник. Същото се отнася и за пастирите в протестантските църкви, които уж би трябвало да са за пример. Веднъж дори видях бисер - уникат излязъл директно от устата на такъв шишкав пастор.(Мога да присъствам и да видя всяка църква в която прославят Господа - "Защото, където има събрани в Мое име двама или трима, Аз съм между тях" Матея 18:20.) Мисионер по далечни страни минава през няколко църкви и отсяда в пастира след посещение в църквата и пастора същисан, че онзи е слабичък, а е 6-7 ден на глад и пастора започва да го разкандардисва. А бе я сега си хапни пък, после ще постиш. И при първа възможност онзи безумец разказва това пред църквата в която проповядва твърдейки, че мисионера не бил прав да си прави поста, който прави пред Бог. А след известно време същия този пастор успява да наддаде до 160 кг. и да си ги поддържа горе - долу толкова до момента над 15-16 години. Друг път присъствах при някакъв повод в някаква протестантска църква, където говори и поучава някаква дебела американка. Беше нещо невероятно. С ръст около 162 см и килограми около 150-160. Почти квадратна. Освен че изглеждаше отвратително и изродски, трудно можех да задържа поглед върху нея за повече от половин минута и единственото, което се набива е, че тази жена има много сериозен проблем, е да я съжалявам, че е в такова окаяно състояние. В Библията е забранено жените да проповядват и да извършват богослужения, както тази ерес се разпространява от въздействието на движението на феминистките в САЩ около началото на ХХ век. "Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят, както казва и законът" (1Кор 14:34)  Само че на някои жени не им пука, какво изисква Господ и Неговия закон и правила.
"Който отклонява ухото си от слушането на закона, на такъв самата му молитва е мерзост" (Притчи 28:9)
Има и още нещо. В Библията е писано, че жените в църквите трябва да имат покривало на главите си. (В Храма в Ерусалим също изискването от Бог е било такова. Няма, как жена да влезе в Храма гологлава, без покривало на главата.)
"...Всяка жена, която се моли или пророкува гологлава (
в протестантските преводи - с непокрита глава) засрамя главата си" (1Кор 11:5)
И когато в такива независими домашни или протестантски тип църкви случайно вземат, че си го прочетат това и разберат, че е задължително изискване от Господа и като се молят повечко хората в такива обикновено малки общности Святия Дух се излива и често стават разни духовни опитности или и свръхестествени прояви на Господа.
Така пишат и в раннохристиянските писания. Примерно Тертулиан в "За кръщението"  пише, че, ако в бъдеще някоя жена вземе да кръщава с водно кръщение ще е с някой демон. Служенията в Храма в Ерусалим се извършвали само и единствено от мъже (левити и вътрешните от коени) по специална заръка от Господа. И в православната църква много правилно богослуженията се извършват само и единствено от мъже. Подобно е положението и в другите ранни църкви.

Относно поста и фалшиво постещите Господ изобличава в книгата на Исая в 58 глава.

"Днес не постите, за да се чуе във висините гласът ви.
Такъв ли е постът, който Аз съм избрал - ден, в който човек да смирява душата си? Да навежда главата си, като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли наричаш пост и ден, угоден на Господа?
Не е ли това постът, който Аз съм избрал - да се развръзват връзките на безбожието, да се развръзват връзките на ярема, да се пускат на свобода угнетените и да разчупите всеки ярем? Не е ли да разделиш хляба си с гладния и да заведеш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш гол да го облечеш и не се крий от единокръвния си.
Тогава светлината ти ще изгрее, като зора и здравето ти скоро ще процъфти. Правдата ти скоро ще върви пред теб и славата Господня ще бъде с теб.
Тогава ти ще зовеш - и Господ ще чуе - ще извикаш и Той ще каже: ето Ме.
" (Исая 58:4-9)


Исусовите ученици докато Той е при тях не постят, за разлика от учениците на Йоан Кръстител, които постоянно постят и Исус им казва, че ще дойде време, когато и те ще постят, след като Той си отиде. Когато в Матея 17 глава учениците питат Исус защо те не са могли да изгонят духа от епилептика, Той им казва: "А тоя род не излиза, освен с пост и молитва" (Мат 17:21), така че, за да бъдат изгонени някои демони – трябва пост и молитва.

Исус Христос пости пред Господа и не яде 40 дни:

"И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня." (Мат 4:2)

От хилядолетия е известно, че постенето на глад и вода е изключително полезно и вече е доказано научно, освен че има детоксикиращо и лечително действие има множество други ползи.  Подобрява функционирането на организма, регенерира тъкани, а вече са открити и други подобрения, които стават в организма. От няколко десетилетия има специализирани здравни центрове в тази област. По времето на Втората световна война, когато руснаците освобождават хората по нацистките концентрационни лагери натикани от германците първото, което правят е да ги прегледат в какво физическо състояние са. Въпреки че всички били ужасно слаби и изглеждали ужасно, учудването било че нямало никой болен от нещо си. Кой, от каквото бил болен всичко изчезнало от глада, на който ги подлагали германците.

В резултат на дългогодишни изследвания траещи близо половин век, японския професор Йошинори Осуми доказа научно, че при гладуване (аутофагия) клетките се регенерират и има така да се каже регенериращо и подмладяващо въздействие на организма на клетъчно ниво с изчистването на шлаката в клетката и изчистването на "боклука" в междуклетъчното пространство, за което получи Нобелова награда през 2016 г. Ето защо хората, които постят на глад и по този начин си пречистват организма са по-здрави и живеят по-дълго от другите хора, които не правят това.

Без храна и вода примерно в Библията е посочен тридневния пост в Ниневия. В православието такъв пост се нарича тримерене. Господ изпраща пророка си Йона, който в продължение на три дни гласи пред народа от града, че ще унищожи техния град и те си налагат пост за покаяние и молба – обръщение към Бог да не унищожи техния град – държава. Господ виждайки тяхното покаяние и смирение с поста пред Него променя съдбата на този град и се отказва да го унищожи:

"А Ниневия беше изключително голям град, който изискваше три дни, за да се обходи. И Йона започна да ходи в града, на един ден път и прогласяше, и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде разорена! И жителите на Ниневия повярваха на Бога и прогласиха пост, и се облякоха с вретище, от най-големият им до най-малкия им. И словото стигна до царя на Ниневия и той стана от престола и свали одеждата си, и се покри с вретище и седна в праха. И разгласи и заяви из Ниневия указ от царя до големците му, казвайки: Хора и животни, говеда и дребен добитък да не вкусят нищо и да не пасат, и да не пият вода! И човек и животно да се покрият с вретище и да викат силно към Бога; и да се върнат всеки от злия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Кой знае, може Бог да се обърне и да се разкае, и да се отвърне от пламтящия си гняв, и да не погинем? И Бог видя делата им, че се обърнаха от злия си път, и Бог се разкая за злото, което беше говорил, че ще им направи и не го направи" (Йона 3:3-10)


Трябва да се знае, че винаги, когато Господ предсказва нещо лошо, Той абсолютно винаги дава и изходен път това да не се случи, ако хората се покаят и отвърнат от злите си и греховни пътища, aко му се покланят и заживеят според Неговите изисквания.


Има и още една много важна подробност, която трябва да се вземе предвид, че около времето на различните християнски и псевдо – християнски празници се активизират и много хора, които не са вярващи, не четат Библията и не спазват Божиите заповеди, а съзнателно ги нарушават, не се молят редовно и живеят неморален живот, които лицемерно правят някои традиционни неща и явно им се иска всичко да е наред. Такива временно се правят на християни заради празниците и така наречената "традиция". Те просто вървят по течението и какъвто и измислен празник да дойде и хоп около него се ориентират. Примерно сатанинския празник Хелоуин, които е един от трите най-важни сатанински празници в сатанизма наред с рождените дни (които са на първо място), както е описано от Антон ЛаВей създателя в САЩ на църквата на сатаната в богохулната книга наречена Библия на сатаната. И някои хора са, като овце и папагали и какъвто и ден им дойде това "празнуват", но поне половината от така наречените празници са мерзост пред Бог. Ако измислят празник на лай*ата и всички на този ден ядат екскременти и те ще започнат да ядат лай*а, понеже е такъв виж ти обичая и "традицията".
И ако такива лицемерци (варосани гробници) живеещи противно на Божиите, заповеди, заръки и морал случайно по традиция не ядат месо някакви си там дни, независимо дали 40 или цяла година, това никак не ги ползва, но всичко това е омразно на Бог. И някои хора, ако живеят по този начин са пътници към ада.

"Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните" (1 Кор 10:21)

 "Не можете да служите на Бога и на мамона". (Матея 6:24)


Още преди 1800 г. галския епископ Ириней от Лион пише за постещи лицемерци.

Веднъж покрай някакъв псевдо празник, покрай един приятел отстрани чувам, как разговаря с някаква негова позната на 28 г. и виж ти тя била постила десет дни. До тук добре направила си е диета, ама онази блудница въртиопашка живее поне с пети или с десети и при това без брак. Не с първи и единствен, както e изискването от Бог, а с някакъв пореден, поредна бройка. Според Библията жените, които си ги сменят са блудници, грешници и имат демони на блудство и такива, като тази и на сексуални грехове. Докато тази част от тийнейджърите и тийнейджърките, които са лошо възпитани в неморален живот, които без да имат намерение да се женят за някого само излизат с различни и си хващат временни бройки наричани "гаджета" или "приятели" и "приятелки" и ако не правят секс имат и (или) са подложени на действието само на демони на неморален живот, непостоянство и на невярност (ако не са с един през цялото време), то другите, които правят секс са грешници, които съгрешават нарушавайки заповедите на Бог и имат и други демони. Апостол Павел предупреждава:

"Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците" (Евреи 13:4)


В миналото по времето на първите християни, ако някоя блудница повярвала и ставала християнка, както е казано й се прощават греховете и от там нататък повече не търсела мъж, за да остане вярна във вярата. А ако вече е била омъжена си оставала така в заварено положение. И мъжете християни не са се женели за бивши блудници! Сам Исус изобличава самаритянката при кладенеца, като разкрива греховния й живот, че живее с шести (а не е с първи и единствен) - Евангелие от Йоана 4:16-18.

Според Библията по специална заповед от Бог в Стария Завет такива блудници трябва да бъдат убивани, за да се отмахне греха, злото, блудството и безчестието и да няма други подобни, които да постъпват по същия начин:

"... и момата не бъде намерена девица, то нека доведат момата при вратата на бащината й къща и градските жители да я пребият с камъни" (Второзаконие 22:21)

"Стъпките й стигат до ада, тъй че тя никога не намира пътя към живота, нейните пътеки са непостоянни и тя не знае на къде водят" (Притчи 5:5-6)


Не само жените, които си ги сменят и не са с един единствен мъж в живота си са блудници и отиват в ада, но и мъжете, които ползват такива или създават връзки с такива или се женят за такива. "Или не знаете, че който се сношава с блудница е едно тяло с нея?" (1Кор 5:16)
И мъжете и жените живеещи в неморалност и неспазващи Божиите заповеди са пътници към ада!

"Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито ..." (1Кор 6:9)

И такива нагли и лицемерни хора живеещи неморално и нарушаващи Божиите заповеди системно и живеещи в постоянен грях са изключително гнусни пред Бог. Подобни хора дори и да постят или да си играят за забавление на християнство с правенето на по някоя традиция около времето на някой считан за християнски празник са сериозни грешници, които очакват Божието наказание:

"Ще накажа света за злината им, И нечестивите за беззаконието им" (Исая 13:11)

"Горко на онези, които притеглят беззаконието с въжета от суета, и греха - като ремъци с колесница" (Исая 5:18)


Така че има значение, кой как стои пред Бога, какво прави и какъв живот живее. То и някоя проститутка може да реши да пости (диета) или да яде боядисани яйца, ама с това няма да стане нито християнка, нито ще се приближи по някакъв начин до Господа, но все ще си е омразна за Него поради гнусния и греховен живот, който води в нарушение на Божиите заповеди и наредби.

Понякога около времето на такива големи празници се чудя защо им е на хората, които не са вярващи, не се молят всеки ден и не спазват написаното в Библията да си играят на християнство, като дойде такъв свещен празник, като Великден? Рано или късно всеки ще се яви пред своя Създател и ще отговаря за това, което е правел през живота си. Някои ще получат награда от Господа, а други наказание и вечна мъка.
Исус Христос казва:

"Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; тогава праведните ще блеснат, като слънце в царството на Отца Си" (Матея 13:41-42)

"Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби" (Матея 13:49-50)

 
Докато за миряните православната църква е дала облекчен вариант, понеже повечето хора ходят на работа и ще им е трудно едновременно да постят без храна дълго време (повече от 2-3-5 дни), то по манастирите много от сериозните християни наистина си постят без храна. Също така по-удобно и по-лесно се пости без храна (за повече от 1-2 дни), когато е по-топло времето, а не през зимата. Така пролетта е много удачна за тази цел. Въобще, като е топло времето човек яде по-малко, поне при мен е така, като се стопли и наближи лятото повечето време не ми се яде и така е при много хора. Друга подробност е, че до три дни може масово да се пости на глад, но не може 20 или 40 дни хората от цяла държава по едно и също време да не ядат. Докато при няколко дни нищо не се променя и тези, които имат физическа работа все още нормално могат да изпълняват задълженията си, то след седмица – не става. Хората занимаващи се с интелектуална1 дейност могат по-дълго да вършат нещата си, а някои може и през цялото време, но останалите не. Ето защо макар и не много правилен Великия пост, понеже не е на пълен глад за повечето хора е добър вариант при масови пости, които се правят по едно и също време пред Бог.

Трябва да отбележа, че това с 40 дневния полу-пост с неяденето на месо произлиза от култа към езическото божество Тамуз, който е убит от глиган и в негова чест във Вавилония не се ядяло месо 40 дни. Също така боядисването на яйца произлиза от култа към демоничната богиня Астарта, в чиято чест (както и на Тамуз) през пролетта се извършвало жертвоприношение на тримесечно дете и с кръвта му се боядисвало яйце. След ритуала се правела оргия, която започвала от съвъкупление пред всички между жрицата на Астарта и жреца на Тамуз. От заченатите деца по време на оргията, които се раждали след 9 месеца, следващата година по време на оргията се извършвало човешко жертвоприношение на тримесечно кърмаче. Препратка към тази отвратителна и гнусна практика намираме и в Библията:

„И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.” (Псалми 106:38)

Като под невинна кръв се подразбира именно кръвта на кърмачетата и евентуално мънички деца при други подобни ритуали, които са жертвали. Също така за похот (вероятно сексуална) свързана с езическите идоли и коленето на деца още се споменава:

„които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?” (Исая 57:5)

Трябва ли в Библията да се пишат повече подробности на гнусните езически практики и да описват езическия ритуал? Това че с кръвта от тримесечните деца боядисвали яйце - символ на плодовитостта и че го пазели една година до следващата оргия?

Зa човешките жертвоприношения извършвани сред дърветата по време на късната Римска империя християнският апологет от Картаген – Тертулиан пише в Апологетика на християнството през III век:

"В Африка невръстни деца се принасяха публично в жертва на Сатурн чак до проконсулата на Тиберий. Той повеси живи жреците като на оброчни кръстове по същите тези дървета, които скриваха престъпленията им в сянката си. Призовавам за свидетели войниците на баща ми, които изпълниха тази заповед на проконсула. Но това кощунствено жертвоприношение тайно се извършва и до днес." (Apologetiqum IX, 2-3)

 Предполагам, че е излишно да обяснявам, че боядисването на яйца няма нищо общо с християнството и е мерзост, гнусотия пред живия Бог. Господ гледа сърцата и мотивацията на хората, когато става въпрос за отбелязването на празници или постене в Негова чест, но Той не е безразличен за езическите традиции, които са забранени от Него. За еврейския народ, който е бил даден като пример във вярата към Бог, Той дава специална заповед да не се учат на традициите на езическите народи:

„Когато ГОСПОД, твоят Бог, отсече пред теб народите, които отиваш да завладееш, и ти ги завладееш и се заселиш в земята им, внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред теб, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така? Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън за боговете си. ” (Второзаконие 12:29-31)

В това някой да яде яйца варени, пържени или сурови няма нищо лошо (най-полезни са сурови, а иначе на рохко). Дори когато на някого му подарят някое боядисано, като е човек с вяра няма проблем, но самата практика на боядисване и хората, които боядисват яйца имат проблем от незнание с Бог.
Сами можете да си зададете въпроса последователите на Христос боядисвали ли са яйца? – Нито един от учениците на Исус, нито апостолите, нито апостол Павел, нито апостол Йоан, нито апостол Петър, нито кой да е друг не е боядисвал яйца и никъде в Библията няма написано нещо подобно, нито пък в раннохристиянските писания, като Historia Ecclasiastica (История на църквата) от Евсевий от първата половина на IV век или по-ранните истории. Ако имаше такава практика, то Тертулиан или Ириней от Лион биха я проклели и директно казали, че е от дявола! Отказването от езическите и небиблейски традиции, които са навлезли в църквата и са я променили до неузнаваемост в сравнение с ранната църква е сериозно предизвикателство за почти всеки християнин и е въпрос с повишена важност за духовното изграждане пред Господа и напредък във вярата. И всеки, който има намерение да следва искрено и правилно Бог да се откаже от тях и да върви в правилните пътища. Единствено сред църквите в Близкия Изток и Египет се среща чисто християнство, където карат по Библията и не честват нито измисления св. Валентин, нито рождени дни, нито боядисват яйца.

А онази смешна и малоумна глупост дето обикалят около църквите е просто уникална. Това няма нищо общо, нито с Господ, нито има някаква роля в спасението на душата или в изграждането на християнски праведен и сериозен живот. Никъде, нито в писанията на Библията, нито в раннохристиянските писания не е споменавано някой от наследниците на апостолското учение със сериозните последователи на Иисус да е правел подобно нещо. Напротив Климент епископът на Александрия в Stromata споменава за гностична секта (смесваща египетски езически мистерии с християнство), които правели такива обиколки, а всичко това произлиза от езическите древноегипетски мистерии, където при определени празници на техните божества задължително се правели такива обиколки около езическите храмове във формата на процесия.    

Друга езическа глупост нямаща нищо общо с християнството е измишльотината наречена "Великденски заек" разпространена в германоезичните страни и мултикултурната САЩ и англосаксонската култура, където е пълно с всякакви езически щуротии. Почитането на "Великденския заек" е добре известна езическа практика и навлиза в народното творчество в християнски времена през XV век чрез една немска приказка с езически подтекст, в която се разказва за заек, който криел шарени яйца от децата. Заекът е символ на древногерманската богиня Еостре или Остре. (По нейното название женския хормон е наречен естроген, както и името на държавата Австрия – Osterreich на старогермански означава – Райх на богинята Остре). Еостре или още Остара е богиня на пролетта и плодовитостта в тевтонската митология, нейното име също в древността носел месец еостур, който съответства на април и се свързва и с пролетния фестивал остертага. Едната от думите, която се използва на английски за Великден е Easter и отново произлиза от името на богинята, като по това време се правел и ритуален лов на зайци и езичниците й принасяли в жертвоприношение зайци. По правилно е на английски да се използва термина Passover произлизащ от passions of Christ (раните на Христос) и Пасха.
Както е добре известно при много от езическите божества е имало приемственост и Естре отговаряла на почитаната във Вавилон и Месопотамия богиня Ищар или Астарта, известна като „кралицата на небето” в чиято чест се извършвала свещена храмова проституция и през пролетта се правели оргии, за което вече стана въпрос по-горе. Първоначалният й символ бил заек и именно от там произлиза емблемата със заека на списанието Playboy. Съвсем неслучайно заекът е включен в логото (емблемата) на порнографското списание Playboy. Още в средата на миналия век преди пускането на списанието основателят на тази мерзост Хю Хефнър членувал за кратко в сатанинска секта в която принасяли в жертвоприношения зайци към дявола. След две сбирки, на които присъствал Хефнър заради убийството на млада жена вкарват ръководителя в затвора и сектата се разпада. Едва ли е случайно, че в първия брой на Playboy позира чисто гола Мерлин Монро, която била приятелка на Антон ЛаВей – създателят на сатанинската секта с име Църква на сатаната и автор на богохулната книга наречена Сатанинска библия.

Ще използвам цитат от книгата ми "Езическите празници и чествания в християнството":

"Според някои легенди Ищар представляваща лунна богиня дошла от луната като рано сутринта в неделен ден през първото пълнолуние след пролетното равноденствие кацнала в река Ефрат в огромно лунно яйце и нейни символи са яйцето и заека. Заекът се счита за нейно животно, тъй като зайците най-често нощно време излизат да си търсят храна. Според някои твърдения яйцата боядисани в човека кръв на принасяни в жертва кърмачета се оставяли половин година до зимното слънцестоене и в деня на раждането на Тамуз се очаквало да се излюпят. Според други до следващата година до времето на следващия подобен ритуал. По тази причина боядисваните яйца първоначално са били единствено червени и едва по-късно е въведено боядисването в различни цветове и рисунките върху самите яйца. Тогава символизирайки плодородието със светлите цветове на пролетта на принципа на имитативната магия се боядисвали яйца и се поставяли в заешко леговище. През същото годишно време, когато сега се прави Великден в миналото в чест на Ищар се ядели яйца и зайци. Правели се и сладки и краваи с кръст в средата символизиращи женската плодовитост."

image


Великден наистина е християнски празник и трябва да се празнува, но трябва да се чества без езически омърсявания. В раннохристиянските писания от III-IV век дори се коментира и въпроса относно времето за честване на Великден.

Римският епископ2 Телесфор (Telesphorus), който по-рано бил отшелник въвел 40 дневния пост преди Великден. Той бил епископ в периода около 136-138 г. Според Ириней от запазено писмо на Ириней до папа Виктор I се чествал не денят с датата, на който се падала Пасхата както е правилно според еврейския календар, но неделята, което Евсевий Кесарийски също потвърждава. Но епископ Телесфор все пак не карал никого да прави това, като него.

По-късно тази неправилна практика за времето на честване се разпространила масово сред римските християни и когато през 154 г. Поликарп от Смирна, който е ученик на апостол Йоан (приеман за автор на едно от четирите евангелия) научил за това кощунство на около 100 г. възраст се отправил към Рим, за да се срещне с него и да му обясни, че това не е правилно. Явно обаче папата си мислел, че знае по-добре от Исусовите ученици (апостоли) и техните преки ученици, кое е правилно и какво не. Както е записано в писанията (Евсевий Кесарийски не е единственият, който описва случая) римския епископ и Поликарп дискутирали заедно и всеки от тях задържал своята позиция, но запазили добри взаимоотношения. Най-точно казано римския епископ темерут на име Аникет (Anicetus) не приемал това, което правели апостолите и кога чествали Великден, считал, че те не са прави, но си знаел неговото и не приел поученията на Поликарп. Да припомня - тази година Пасхата (14 авив) е на 5 април, а 16 авив, времето на самото възкръсване е на 7 април, заявявам това с авторитета на Поликарп, неговия учител Апостол Йоан и останалите апостоли и авторитета на ранната Източна църква, която е била ръководена от деспосините (наследниците на рода на Исус - братята, сестрите и братовчедите на Исус).

По времето на римския епископ Soter (166 – 174) възникнали сериозни спорове между Източната и Западната църква относно времето за честване на Великден.
При римския епископ Виктор (189-199) спорът бил с ефеския епископ Поликратес, който се противопоставил на тази ерес дошла в Рим от Александрия.
А през 525 г. скитския монах (от Малка Скития – Добруджа) Дионисий Малки (Dionisius Exiguus), който знаел гръцки и латински получава поръчение от папа Йоан I за съставяне на пасхални таблици на честването на Великден. По онова време, както пишат Добруджа (Малка Скития) била известна с това, че има студ и мраз и варвари, но имало и четирима християнски монаха, от които се отличил Дионисий.

По време на Никейския събор през 325 г. от датата 20 юни се дискутирало времето за честването на Великден. Дали правото на епископа на Алекандрия след приключването на събора да обяви времето, като решили да е първата неделя след първото пълнолуние. От тогава римокатолическата църква "канонично" ползва това време. Не както е по Божия календар даден на евреите на самото пълнолуние, но след това. Случайно или не именно това е времето на честването на езичниците на богинята им Еостре и още таченият от римските войници Митра.
Кипърският епископ Епифаний от Салами през IV век в Панарион  (Adversus Haereses) пише, че по негово време, в края на IV век имало християнска секта, които твърдели, че датата, която избрали за Великден бил рождения ден на императора, за да му се подмажат. Но Константин е роден в края на февруари. Освен това по този начин биха могли само веднъж да го направят, тъй като датите по римския календар на различните пълнолуния и седмици след тях не съвпадат и всяка година са на различни дати. Може би по-точно са имали предвид неделята, а Константин е бил Първожрец на езическия култ Sol Invictus, чийто свещен ден е неделята и дори през 321 г. издал закон през него ден да не се работи в Империята. А друга секта, за която пише Епифаний заявявала, че дата за Великден била променена "за да пасне на Константин", без в текста да уточни за какво става въпрос.   

Еврейският календар даден от Бог е лунен и дните и месеците от еврейския календар всяка година се различават с тези на римския западен езически3 календар и са на различни дати спрямо него, но са абсолютно точни спрямо фазите на луната. Тоест те са винаги точни спрямо положението на луната в нашата слънчева система. Така в определен смисъл може да се каже, че лунния календар е по-правилен или поне, като знаем, че е даден от Бог и някои от празниците са дадени именно по циклите на Луната би трябвало християните да го ползваме, а не езическия слънчев.
 Всяка година римокатолическата и православната църква честват Великден на различна дата от март до май, като обаче Пасхата по еврейския календар винаги е на една и съща дата 14 авив. Тази година според еврейския календар, който е от Бог 14 авив се пада на 5 април. Римокатолиците празнуват същата седмица в неделя на 9 април, а православната църква една седмица по-късно на 16 април. И една много важна подробност - Човешкият Син, както Исус се нарича възкръсва точно на пълнолуние. Не кога да е, а на пълнолуние. И как въобще може някоя църква да празнува Възкресението на Исус на новолуние, след като, Той възкръсва на пълнолуние и по лунния календар 16 авив винаги си е по едно и също време на пълнолуние.
Аз лично се определям не според това, което някоя църква говори или прави нещо си, но според ранното християнство и какво е правилно според първите християни, когато още християнството не е било изопачено. Но мога допълнително да допразнувам, както още и с католиците, така и с православните на техните дати за възхвала на Божия Помазаник Исус. (Протестантите, както грубо би се изразил Мартин Лутер са, като пръдни – те всичките църкви нямат свое собствено мнение и празнуват според другите в зависимост от това в каква страна се намират. Ако са с преобладаващо католическо влияние празнуват по датите на католиците, а ако са с православно на датата на православните.)

Масово хората на "Великден се поздравяват с Христос воскресе", както е по старо му, което ако се казва от сърце и осъзнат ум е много добре, но ако някой го казва, като папагал само защото такъв е обичаят и хората така правят е безсмислено празнословене.

"Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява." (Римляни 10:9-10)
 
За някои около Великден е време наистина да обърнат живота си към Господ, а за други като минат празниците да се върнат отново в бълвоча си, ако въобще са успели да излязат за кратко от него. Всеки сам избира пътя си.

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! – ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.” (Матея 7:21)


Исус Христос възкръсна. Честито Възкресение!


---------------------------


1
Тази година ми е малко странен поста. Тъй като се опитвах да съчетая духовното с полезното, понеже е писано "Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас" (1Кор 6:19 ) правя първо изчистване на тялото, за да има максимално полезен, изчистващ и регенериращ ефект. За целта задължително трябва да се изчисти дебелото черво, за да няма боклуци и постът действително да има полезен ефект (вече изясних за откритията на нобеловия лауреат Йошинори Осуми с изчистването и подмладяването на клетките, които стават, като на здрав и чист 18-21 г. организъм). В здравословните клиники им правят клизми, но на мен ми се вижда гнусно и правя йогийска техника, която е проверена от много хилядолетия и има този ефект с пиенето на топла солена вода + упражнения. Първият ден нямах време да започна по-от рано пречистването, което трае няколко часа и ядох вечерта, тоест еднодневен 24 часа пост. На втория направих пречистване, но по средата на втория ден бях на едно място, при определен повод, когато беше редното да ям (вегетарианска храна). Така на следващия ден отново започнах с пречистване и 17 дни поредни на вода и понякога някои дни по някоя билкова отвара (без захар, без подслаждане). По принцип смятах предварително да са доста повече, но аз се съобразявам с ранното християнство и какво са правели и учениците на Христос, а действителното време се пада на 5 април и при това Светия Дух ми каза да приключа на 4-ти, за да може на 5-ти да ям сравнително по-нормално.
Иначе захранката при над 20 непрекъснати дни е поне седмица, а може и 10 дни с по 150 до 250 г. и чак след седмица по около 400 г. Предвид празника го направих по-иначе и по-бързо, но просто седмица след Великдените един ден пак ще си направя прочистване с пост.
Първият ден от захранката се започва с малко сок, втория 100-150 г. сок и малко някаква храна 2-3 хапки, но тези неща са индивидуални и ако е над 20 дни без прекъсване трябва повече да се внимава с първите дни. Обикновено до 5-6 дни успявам да прояда до 400-450 г. на ден съвсем нормално При мен дългите пости на глад са лесни, но и захранката ми е по-лесна и по-нормална (ако е под 20 дни без прекъсване, моите са 17 без прекъсване), втория ден по принцип се яде малко храна, не само сок. Но аз правя и още нещо, за да функционира всичко по-добре и нещата да са в по-добра форма. Няколко дни по ред преди да приключа с поста започвам да правя упражнение с въртенето на коремните мускули (99% от хората не могат да го правят и се шашкат, като им го направя, трябва човек да по-тесен в кръста, аз съм около 62-64 кг), известно като наули с по 25-30- до 40 въртенета (на серия), една – две серии, според както се чувствам и реша, но понеже организма все пак е в по-странно състояние, последния, а може и предпоследния ден преди прояждането да не го правя. Разбира се след прояждането се прави редовно. Споменавам упражнението, тъй като това е единственият метод да се прави перфектен самомасаж на вътрешните органи и с това да функционират по-добре отколкото при другите хора в перфектна форма. Като мине месец човек може да прави вече малки няколко дневни постения на глад (и пречистване), но веднъж годишно се прави дълъг пост (20 или повече дни).
image
Снимка на жена правеща наули, мускулите се въртят на ляво и надясно

След дълъг пост се яде малко, но разнообразно, първите седмици може по няколко пъти на ден, после по 2. Много видове различни зеленчуци и плодове, за да се набавят различни минерали и витамини и всичко необходимо за организма. Задължително и с високо съдържание на калций, примерно тахан. Като минат 4-6 седмици се усеща, че организма започва да работи по-добре от преди и силата доста се увеличава, от каквато е била по-рано. A за килограмите хората са или стават по-стройни. Мой приятел, който учеше в училището в моя град в средата на 90-те и не се бяхме виждали с години напълнял и правил 10 дни на глад + още 15 на плодове и свалил 30 кг., но му идват в по-малко и от тогава 7-8 г. се мъчи да качи от 7-8 до 10 кг и не може.
Това мога да споделя за тези, които не са правили такъв пост с пречистване на организма.

2 По-късно римските епископи са се нарекли Папи, което е в пълно противоречие със заръките на Исус.

„и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата” (Евангелие от Матeя 23:9)


Римската църква си присвоява правото да се счита за ръководна, поради факта, че Рим е столица на империята. Римският епископ Силвестър I получава подарък от император Константин Латеранския дворец и римските епископи започнали да се ползват от слуги и постепенно си приписват различни привилегии използвайки измами, като примерно Donatio Constantini и фалшивите декретали. Около средата на II век, след въстанието на Бар Кохба евреите са преследвани от император Адриан и християните в столицата от страх да не ги помислят за евреи първо се отказват от спазването на съботата, а след това използват всячески начини да се различават от тях. Taкa още II век възниква разделението на Източна и Западна църква, като център на Източната е Ерусалим, както и си е редното да бъде. Източната църква се ръководела от наследници от рода на Исус. Исус има четири братя и няколко сестри:

"Не е ли Той син на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята ,му – Яков, Йосиф, Симон и Юда? И сестрите му не са ли всички при нас" (Матея 13:55-56)


Като първи ръководител на ранната църква, както пишат в раннохристиянските писания бил Яков Праведния брата по плът на Иисус, а втори Симон, братовчед на Иисус.(Евсевий Кесарийски в началото на IV век в общи линии преразказва по-раншните истории на ранната църква описани по-рано, като споменава в Historiae Ecclesiae книга II, раздел 1, абзац 2, че Яков е първи епископ на църквата в Ерусалим.) Както е добре известно и описано на няколко места, но може би най-добре от Йероним в De viris Illustribus (За знаменитите мъже) именно убийството на Яков - брата на Исус при излизане по стълбите на Храма през 66 г., където редовно извършвал свещенодействия (споменато в друг източник по този начин) става причина за първото еврейско въстание започнало с размириците в Ерусалим. Йероним описва в трактата си 135 прочути християнски мъже в отделни части. В част 2 пише за Яков, брата на Исус, че първосвещеника Ананий син на Ананус събрал съвет и публично искал да накара Яков да се отрече от това, че Исус е Божий Син. След като той не се отказал Ананий заповядал да го замерят и убият с камъни. А в Новия завет срещаме коментар на Павел, където се споменава, че Яков брата на Исус е апостол: "но друг от апостолите не видях освен Яков, брата на Господа" (Галатяни 1:19) По-късно Ерусалимската църква с наследниците на Исус изчезва и остават няколко различни църкви имащи малко или повече основа от първоначалната църква и това са православната църква, коптската църква, арменската църква и още някои подобни църкви в източните страни. А Константинопол от Източната Римска Империя става бастион на православието. През XVI век Йеронимус Волф измисля термина Византия по по-раншното название на град Константинопол за синонимно название на Източната Римска Империя, както е известна сред повечето хора. През 318 г. наследници от рода на Исус (от братята, сестрите и братовчедите) направили делегация от Източната църква до папа Силвестър I, за да изяснят положението, че църквата в Ерусалим трябва да е ръководна, той ги отпратил обратно, и когато му казали за спасението им отговорил, че това зависи от Константин! По онова време вече Римската църква била до голяма степен паднала и променена с различни неща. Картагенската църква, която запазила здравото учение наричала римския епископ Силвестър дявол и не го приемали. По тази причина, въпреки че християнството в империята било придобило официален статут, равен с другите религии и култове от времето на сватбата на сестрата на Константин, Констанция в Милано за Лициний през 313 г. , на която преподписват Сердикийския едикт, като Медиоански едикт е проведено гонение срещу тях. Направили три процеса в продължение на няколко години и накрая Константин престанал да подкрепя папата и ги оставил сами да се оправят, както могат.
Папите приемат езическата титла за върховен жрец на Рим Pontifex Maximus, с помощта на фалшивите писания направени пo времето на папа Стефан II и тайна договорка с Пипин Къси си присвояват титлата Vicarus Fili Dei означаващо Божий наместник на земята, което всъщност е премахване на тази функция от Исус, който реално би трябвало да се счита за такъв. Към тайната спогодба влизало папата да придобие права да коронова владетели, за да може да го коронова (и да измести меровингската династия), а Пипин да му подари земи, което води до създаването на Папската държава (Status Ecclesiae), която след това започва стотици години да прави заговори и войни против околните кралства, за да се разширява.
За 1400 г. папите пускат над 40 декрета за забрана на четенето и притежаванмето на Библията от миряни, забраняват и преводите й и за това издават заповеди за избиването на милиони хора. Стига се до лудостта папите да се самообявят, че имат правото да прощават грехове, да продават индулгенции включително и за бъдещи грехове и тн. И въпреки че се доказало, че писанията са фалшиви и до ден днешен имат претенция, че папите са "Божии наместници на земята" и продължават да ползват фалшивата титла и нагло да я носят на папската тиара. A IX век около времето на началото на порнократичния период на Римската църква, когато папите се назначавали от приближените на две проститутки, Стефан VII - извънбрачно копеле на свещеник и проститутка издига официално тезата за "непогрешимостта на папата", която по времето на Григорий VII достига до прословутите нагли 27 точки. Стефан VII, който е издигнат и контролиран от проститутката Марозия се обявява за "княз на князете, владетел на владетелите, крал на епископите, съдник на смъртните". Папският официален абревиатор (писар) и държащ библиотеката на Ватикана, Bartolomeo Sacchi, автор на официални биографии на папи пише за IX век: "светият престол стана крайната цел на всички честолюбиви интриганти и леговище на всички пороци. Той се спечелваше със злато и кръв." А историка на католическата църква кардинал Cesare Baronius в аналите си пише:
"Никога никакви раздори, нито граждански войни, нито преследвания, срещу езичници или гонения срещу еретици и схизматици не са причинявали на църквата толкова страдания, както тези чудовища, които завладяха трона на Христос чрез симония и убийства... Римската църква се превърна в безсрамна уличница, покрита с коприна и украсена със скъпоценни камъни, публично проституираща срещу злато. Латеранският дворец се превърна в гнусен вертеп, където духовници от всички националности си оспорват с продажните жени първенство по разврат и раюзданост."
Английският крал Едгар Миролюбиви през Х век пише за Рим:
"В Рим може да се видят само оргии, разврат, червоугодие и блудство. Домовете на свещениците са се превърнали в домове на позора, в свърталища на блудници и содомити."
За безчинствата, оргиите, блудствата, измамите, симониите (продаването на църковни титли и санове), ересите, вероломствата и убийствата, в които са замесени над 85% от папите са писани десетки хиляди книги и хроники свидетелствуващи за това. По времето на Сикст V, който с измама става папа пред Латеранския дворец направо е издигнат древен езически обелиск посветен на езическо божество на слънцето (по Божия заповед обелиските трябва да се унищожават), който стоял пред храм на Амон Ра в Карнак от времето на Тутмос III. Измамникът Сикст V с истинско име Франческо Перети - бивш свинар доотгледан в доменикански манастир на 26 г. обръща внимание на йезуитите и става главен инквизитор във Венеция, но поради жестокостта му се наложило да бяга от народния гняв, да не го убият, след което става кардинал под името Монталто. За да стане папа му помага хитра измама. Когато няма много кандидати и много подкупи по време на изборите за папи обикновено избират някой, който е на път да умре, за да има скоро нови избори и нови подкупи и да може кардиналите от конклава отново да се облагодетелстват. Така 85% от кандидатите за папи, освен подкупите си служели с всевъзможни измами и хитрости по време на изборите. Има периоди с по 2-3 и 4 папи едновременно, които воюват едни с други с войски и се убиват.
 За Сикст V историка Gregorio Leti пише:
"В ролята на върховен владика той постоянно прибягваше към лъжа и измама, към интриги и предателство и не се спираше дори пред престъпления, за да осъществи своите цели."
 
През IV век, тъй като в римската църква и епархия епископите и голяма част от новите жреци зад името на Христос вършели всякакви своеволия през 370 г. император Грациан издал указ, с който се забранявало на свещенослужителите да влизат в домовете на самотни девойки и вдовици и този указ се четял всяка седмица по църквите. Свети Йероним живял по онези времена в писмото си до Марцел пише:

"... в него наистина обитаваше святата църква, в която се пазеха лаврите на апостолите и мъчениците и наистина се изповядваше учението на Исус Христос и апостолите, но високомерието и гордостта на неговия глава отвърнаха вярващите от истинското благочестие.
 Когато пристигнах в този римски Вавилон, един от придворните на старата блудница с багреница ме принуждаваше да приема нейните догми, които са пълна заблуда. И тогава аз написах моя труд и го посветих на самия папа. Аз напуснах този прокълнат град и се върнах в Ерусалим, напуснах тези гнусни места, които гъмжат от глиганите на Ромул, избягах от тия безчестни хора; предпочитам пред тях Мариината обител; пещерата на младенеца Исус..."

И когато много хора от другите народи повярват и тъй като използват Евангелията в превод на елински (гръцки) в диалекта койне нюансите на много еврейски думи, названия, понятия и др. неща започват да се губят. Относно названията и библейски местности Евсевий и няколко десетилетия по-късно Йероним всеки от тях поотделно пише нещо, като кратък справочник, но не пишат точно изговора на иврит, а вече ползваните в обръщение версии.
Да кажем най-елементарното и фрапиращо. Всички са чували за Исус от Назарет, но реално това е гръцката форма на названието на малкото градче, чиито хора го основават, след като се връщат от вавилонския плен. Но те не се връщат заедно с другите, а някъде около 70 г. по-късно заедно с Ездра и не са участвали в изграждането на Втория Храм. По тази причина хората от селцето или градче били малко подценявани, като лафа: "Какво добро може да излезе от Недцерет". Гърците не могат да произнесат буквата "ц" и така се променило от Недцерет или Надцерет на Назарет. Недцерет произлизащо от думата недцер означава малка гроздова дръжчица. И в Недцерет са живеели някои от потомците на владетеля Давид, който е имал 19 деца (а само сина му Соломон има 700 жени и 300 наложници и се предполага, че по времето на Исус е имало няколко десетки хиляди души наследници на Давидовия род). А от грешката на гърците, които превеждат две различни букви в една по тяхно му след няколко поколения идва и грешката, че някои считат Исус за назарей. И така примерно при цитата от Матея 2:23 поради превода и текста често се получава проблем в точността и разбирането. А една подробност е, че думата назирей всъщност на иврит е назирут и е доста далеч от гръцката вербална деформация. От живота на Исус виждаме, че той не е назирут (назирей). Назирутите не е трябвало не само да не пият вино, но и да не се докосват до нищо от лозя и грозде, също да не се докосват до нищо мъртво. Назирутите са стояли постоянно при храма. Когато приключело назирутството им взимали жертвено животно и го жертвали в храма, за да се прекрати оброка им. И назирути са ставали само хора, които не са от свещенически левитски род.
Евсевий Кесарийски и Йероним в техните справочници с названия и коментари в точка 732 с коментар относно Назарет (Недцерет) през IV век пишат една интересна подробност, че в миналото християните били наричани назареттяни (недцеретяни) по названието на града, от където идва Йошуа (на английски, като изговарят буквите по тяхно му го видоизменят на Джошуа, разговорно го наричат Джизъс, а тук хората го знаят, като Исус). Също така наследници на Давидовия род са живеели и във Витлеем, който е наричан "града на Давид": "... за да отиде в Юдея в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от рода на Давид..." (Лука 2:4) 
A града на видението на Петър в Дея 10:5-20 е написан Йопия, ама такъв град няма, а е Яфа, Яфо или Йоппа наименуван по името на сина на Ной - Яфет.
Ако искате да ви открия и още нещо, за да стане още по-ясно, нещо, което за повечето хора е доста объркано - един от дванадесетте апостола се казва Шимон, по известен с гръцката форма на името Симеон (Матей 16:16). Божият Помазаник Иешуа му дава ново име - скала, канара, което на арамейски е Кифа, а на гръцки е Петрус и всички го знаят, като Петър, като казва:
"Блажен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е в небесата; и Аз ти казвам, че ти си Петър, и на този камък ще съградя църквата си; и портите на ада няма да й надделеят" (Матея 16:17-18)
И тук - таме в Новия Завет се използва Кифа (9 пъти), тук - таме Симон (в българския превод също са си го донагласили от Шимон на Симон) и повечето Петър, ама, ако човек не знае тънкостите на използването на името на различни езици може да си мисли, че това са различни хора. При споменаването на споровете им с апостол Павел и другаде в писмата на апостол Павел (превърнали се в послания) се използва Кифа и повечето пишман християни, които са чели Новия Завет неведнъж дори не знаят, че между тях до последно е имало доктринални спорове. От запазените 18 писма (били са много повече) между Августин и Йероним през периода 395-419/420 г. се хвърля малко светлина, както около превода на Вулгата, така и по различни други въпроси, като споровете между апостолите Петър и Павел (които Порфирий през IV век нарича детска борба между двамата). Както ни става ясно, че в Ерусалим правят апостолски събор с всичките апостоли и взимат решение да не принуждават езичниците, които са повярвали да изпълняват задължително всичките старозаветни ритуали (с обрязването за прозелитството), за да бъдат християни. Относно въпроса с обрязването пише и в Деяния 15 гл. Така някои от различните мнения на апостол Павел не са въпрос на негови гениални решения, но са взети от апостолския А и Павел тук-таме малко криввал в началото с негови си разбирания. Примерно най-елементарното, когато Павел обвинява Кифа в Антиохия, че ядял заедно с езичниците (Галатяни 2:11-13), което обаче има връзка с Деяния 10:9-16 и 10:28, както и 11:5-14 и е по Божия воля и божествено откровение, а по-късно имайки по-ясно разбиране по въпроса за яденето застава против кашрута и казва съвсем различно в обсъжданията си в Римляни 14 глава или по-сериозните размишления за идоложертвеното и направо мнението му се е обърнало на 180 градуса и е почти обратното от това, което е имал преди това срещу Петър и като че ли е разбрал грешката си, като виждаме, че по-рано е нямал това знание по въпроса. Както казва към Коринтяните: "Но това знание го няма във всички" (1 Кор 8:7)" и "Но внимавайте да не би тази ваша свобода да стане спънка за слабите"(1 Кор 8:9). Така или иначе някои от действията на апостол Павел са трактувани от някои раннохристиянски апологети, като присторени. Най-приближеният на апостол Павел, когото нарича негово дете във вярата (Тим 1:2) се обрязва - Тимотей ("Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места, защото всички знаеха, че баща му беше грък"  Деяния 16:3) и тъй като е дал обет се постригва в Кенхрея, където е заедно с Акила и съпругата му Прискила - Деяния 18:18 и въпроса, когато апостол Яков (брата на Исус, за когото вече изясних, че ръководел църквата в Ерусалим) и съвета на старейшините карат Павел на ритуално очистване заради слуха сред евреите, които живеят сред езичниците, че апостол Павел ги карал да не съблюдават Моисеевия закон описано в Деяния 21:17-26 и му трият сол на главата, както се казва образно заради неговите своеволия и различно мнение от това на тези, които са присъствали на учението на Исус и лично са имали по-точна представа по много въпроси.
Истинското име на емблематичния апостол от Тарс (родом от Giscalis Юдея) Павел, което използва за комуникиране с римляните и гърците, след като проконсула на Кипър Павел повярва от него е Саул (a използваното Савел на иврит е Шевел). Той е фарисей учил при Гамалиил и е син на фарисей, потомък на фарисеи, както казва: "Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи" (Деяния 23:6) и е от племето на Вениамин (Римляни 11:1). В Historiae Ecclesiae, Книга I, част 12 Евсевий Пмфилий пише за учениците на Йешуа (Исус) и споменава факта, че всички знаем имената на апостолите от Евангелията, но няма списък и не знаем имената на седемдесетте ученика. Съобщава, че говорят, че Варнава и Состен са сред тях, още Фадей, а също и според преданията и Матей. Споменава и Яков - брата на Исус. Той пише, че освен тях имало още много подражатели на апостолите и сред тях е Павел.       

  3 подредие е в 4 коментар


Тагове:   религия,   христос,   велик ден,


Гласувай:
0



1. dobrodan - Цялото християнство е пълна измишльотина.
05.04.2023 18:45
Човек с видимо по-висок от обичайното интелект - а се занимавате с въпиющи простотии?
Виртуално поклащам глава и си тръгвам.
цитирай
2. elizabethborislavova - няма Библейски и християнски празник възкресение
09.04.2023 20:55
Следователно с празнуването и цялата символика вярващите обслужват дявола. Цялата символика е езическа, вавилонска и сатана е доста радостен от това празнуване.
цитирай
3. ernest - Библейски празник е Пасхата
09.04.2023 21:42
Ранните християни са празнували всички празници дадени от Бог в книгите на Завета. Пасхата се празнувала от ранните християни. Първите 1-2 поколения християни, включително преките ученици на апостолите са празнували на 16 авив и Възкресението на Исус с молитви и хваления. Просто в по-късни времена са превърнали деня в нещо по-различно освен да има тържествено събрание с молитва в чест на Исус.
Като чуят думата празник някои хора си представят нещо по-различно от молитва и събрание на вярващи във възхвала на Исус. Това е единствената разлика, не че няма празник - има пише го в раннохристиянската литература, но е по-различно от това, в което се е превърнало с езическите традиции прикрепени към него с яйцата или зайците в Западна Европа.
цитирай
4. ernest - 3-то подредие
17.04.2023 21:59
Тъй като подредието не се събира - тук е цялото:

3 Календарът, който се използва в Западната цивилизация със започването на новата година на 1 януари е езически. Първоначално римляните отбелязвали новата година на 1 март, както всички природно ориентирани народи (и божия календар започва през пролетта). Първоначално е въведен от бисексуалния римски диктатор Юлий Цезар и е посветен на божеството Янус. Годината започва с първия ден посветен на Янус. Януарските календи са посветени на Янус, както и името на месеца.

При даването на десетте Божии заповеди на Синайската планина първата от всички заповеди гласи:

„Да нямаш други богове освен мен” (Изход 20:3)

А относно езическите божества и техните имена още е писано:

"и да не споменавате имената на техните богове" (Исус Навин 23:7)

„И да съборите жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да насечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място.” (Второзаконие 12:3)

По-късно Папа Григорий донамества датите, тъй като този календар не е съвършен и след повече от хилядолетие и половина доста са се изместили дните от реалното време и месеците. И да го кажа по-точно – през 1582 г. папа Григорий XIII под предлог „за по-добра хармония със сезоните” променил петък 5-ти октомври на петък, 15-ти октомври. Така датите при Григорианския календар са изнесени с 10 дни напред. И между другото за 470 г. пак малко се е изместил и отново календара не е верен.
Но при Божия лунен календар тези неща ги няма с изместването за дълги периоди, просто има един допълнителен месец адар II на три години да се навакса закъснението спрямо слънчевата година и всичко се намества.

A относно Пасхалната таблица на Dionysius Exiguus, която е за период от 95 г. - от 532 г. до 626 г., въпреки че всичко е ориентирано около деня на слънцето (неделята) и идеята за празнуването от католическата църква в неделен ден, но присъства 19 г. цикъл на повторение на лунните цикли (известни още от Александрийските изчисления на Анатолий, Александър и Теофилий от началото на IV век). Между другото обаче Скитът от Костанца (Млака Скития) тук - таме е пообъркал датите за лунната пасха по лунния (еврейския) календар, ама на базата на цялата грешна концепция това е по-незначително. Дори по-раншните споменати представители от Александрия също имали между себе си различия в изчисленията си. Така например според Анатолий за 304 г. пълнолунието би трябвало да е на 8 април, а според Теофилий на 6-ти. А за 306 г. разликата в изчисленията на двамата е цели три дни. Обърнете внимание и на една особеност - цялата тази концепция за акцентирането не на деня на пълнолунието, когато е Пасхата, а на деня на слънцето неделята идва именно от Египет, от Александрия, където в продължение на хиляди години слънцето се почитало, като главно божество.


Освен че вече изясних за постенето при фарисеите и християните добре ще е да изясня и въпроса с кашрута и грешката на Павел, който обвинява от неразбиране Кифа в Антиохия, че ядял заедно с езичниците (Галатяни 2:11-13), което над 99% от християните не разбират и не са наясно с въпроса. Дори самия Мартин Лутер, който въобще не разбира кашрута в коментарите си към Послание към Галатяните нарича апостол Петър лъжеапостол: "Павел продължава с опроверженията си срещу лъжеапостолите като казва, че в Антиохия се е противопоставил на Петър в присъствието на цялото събрание." (да припомня,че Петър е този, за когото Исус казва, че е Канара и ще построи църквата си върху нея - явно има хора, които си мислят че разбират нещата повече от Исус и смятат, че Исус е сбъркал и че Петър - Кифа не е Канара, а лъжеапостол)
За неговите последователи Господ дава наредбите за чистите и нечисти храни таман на две места в Тората - Левит 11 глава и Второзаконие 14 глава. Примерно свинското е забранено от Бог, като нечисто - "свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя; тя е нечиста за вас; да не ядете месото им и да не се допирате до труповете им" (Втор 14:8). През I век пр. Хр. равините в еврейското общество определят за нечиста и некашерна храна, дори когато нещо спада към чистите храни, но е произведено от неевреи и от тогава насам равините щателно изследват произхода на всяка храна или нещо за пиене, за да може да бъде наречена кашер и да може да се яде от евреи. Съответно не само че евреите са напълно дистанцирани от хората от останалите народи, но дори не могат да седнат на една маса и да се хранят заедно. (За да се дистанцират от останалите, през Средновековието в християнскитте страни направо започнали да си издигат стени в еврейските гета.) Така, когато Господ показва във видение в Деяния 10:9-16 на Кифа (Петър) и му казва три пъти да яде - Той фактически му показва начин и позволение да може да контактува с неевреи, които не са преминали процеса на прозелитството, който траел 5 години с изучаването на тората и за да бъдат признати за прозелити е трябвало задължително да отидат на поклонение до Ерусалим и да ядат пасхално агне по време на Пасхата. И по този начин Господ отваря врата за възможност за комуникиране и спасение на души на хора от неевреите. А в миналото посетителите на синагогите се състояли от три типа хора: 1 евреи, 2 прозелити и 3 стоящи до входа на синагогата наричани йорей адонай - боящи се от Господа - хора от езическите народи, които са повярвали, но не са преминали процеса на прозелитството и не спазват кашрута и съответно останалите не се хранят заедно с тях, но са дистанцирани. Съответно, въпреки че са били наричани боящи се от Бога, те все още били считани от евреите за езичници и са наричани от тях езичници.

И да не пропусна да изясня, че след абсолютно всяко събиране християните от I-II век са ядяли заедно, така както завещава Исус.

"И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете." (Матея 26:26-28)

"И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. " (Лука 22:19)

По-късно, когато възниква институционната църква в Римската империя съвместното ядене заедно на християните след събиране за поклонение пред Господ изчезва, а остава единствено символичното приемане от време на време на четвърт хапка хляб и четвърт глътка вино, от където е навлязло и в протестантството веднъж месечно, а при някои църкви дори на 3 месеца. Но в началото не е било така. Също така голяма част от църквите само символично споменават Светия Дух и нямат духовно кръщение със Светия Дух, което се проявява с говоренето на ангелски езици (Деяния 2 глава) и последвалите от това духовни дарби (1 Кор. 12 глава) и духовна сила. В първата апостолска църква се практикувало кръщението със Светия Дух, говоренето на човешки и ангелски езици и произтичащите от това духовни дарби, но в римската църква това се загубва още II век, а по времето на Тертулиан, както той пише в Adversus Praxeam римският епископ Виктор I (189 –
199) имал намерение да приеме кръщението със Светия Дух с божественото говорене на езици, но Праксеам го разубедил и още е тема за спора с Маркион и причина за написването на Adversus Marcionem.
Обикновено при даването на име на децата в някои църкви споменават Светия Дух, но това е само даване на име, но не и кръщение със Светия Дух. Кръщението със Светия Дух се получава с усърдна молитва и започването на говорене на ангелски езици от Светия Дух и произтичат духовни опитности и както Исус казва - придобиването на духовна сила. Проблемът при повечето съвременни църкви, които практикуват това е, че не спазват Божиите заповеди и или ги подценяват и се получават небиблейски отклонения.

След всичко казано единственото логично обяснение е, че апостол Павел не е бил наясно с всичко, което е открил Господ на апостол Кифа (или евентуално е бил духовно заблуден в продължение на поне около 17-18 г. по въпроса с кашрута) и по тази причина, като фарисей, който държи на правилата за кашрута, както всички религиозни евреи не е разбирал действията на Кифа (Петър) и защо той яде заедно с езичниците и минават години докато започне да проумява нещата и да приема, че може и да не се спазва винаги кашрута и да се комуникира и на маса с езичниците. Самият текст, където ние четем в Деяния 10 глава за видението на Кифа и след това спасението на Корнилий е написан от гръка Лука, лекар от Антиохия неколкократен спътник на Павел на гръцки, както и написаното малко преди това от него евангелие не по-рано от 62 г., когато апостол Павел е в затвора в Рим или 10-15 г. по-късно, а названието Деяния на апостолите е дадено през втори век от Ириней от Лион, който е ученик на Поликарп. A писмото до Галатяните е писано през 40-те или началото на 50-те години на I век. A първото писмо до Коринтяните, когато Павел вече напълно променя мнението си към кашрута и вижда, че вярващите не е редното да стоят изолирани заради това от хората от другите народи (езичници) и приема "яденето с езичниците, като Кифа" се счита, че е писано през пролетта на 57 г. Имало е поне 4-5, или повече писма до Коринтяните, но само две са достигнали до нас.

" Ако ви покани някой от невярващите и вие желаете да отидете, яжте каквото и да сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си. " (1 Коринт 10: 27)

"Ако аз участвам в яденето с благодарение, защо да ме злословят за онова, за което благодаря? И така, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава." (1 Коринт 10: 30-31)

Също така писмото до колосяните е писано през 62 г., когато Павел казва за кашрута:

"И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота" (Колосяни 2:16)

Така че не е правилно примерно християните да ядат свинско, понеже е забранено от Бог, но пък, когато техни познати или приятели ги почерпят и са на една маса с тях могат спокойно да ядат.

Друга деформация в църквите е десятъка, който измамниците в миналото в католическата църква не само изисквали, но ако някой не си го давал го убивали по закон от 779 г. сл. Хр. Десятъкът е съществувал в езическте култове много хилядолетия преди да възникне Петокнижието на Моисей. Така десятъците могат да бъдат посветени на Бог или на измислени богове или на демоните. Примерно в района на Близкия Изток във Вавилония десятъци се давали на божествата: Ваал, Шамаш, Набу, Нергал, Инана и др. хилядолетия преди Закона даден на Моисей. Писмени текстове за даване на десятъци на езическите божества съществуват от преди Моисей още от Тир във Финикия, Египет и др. В Рим също се давал в култовете, а още може да се спомене, че десятък се принасял на делфийската пророчица в Делфи. След възникването на Божия закон с 613 заповеди дадени от Господа десятъкът на почитащите Го вярващи е на Бог, а не на някоя си църква със сектантски отклонения и учения възникнала от отцепилите се от католическата църква протестанти. За разлика от десятъка, който просто постоянно дават езичниците на техните божества, в Библията не се дават всяка година десятъци и има дадени правила за десятъка. Ако не се спазват не се почита волята на Бог и правилата, които някои се опитват да налагат вече не са по Божията воля и не са посветени на Него независимо, какво си измислят сектантите за усправедливяването на тази дейност. Десятъкът е на Бог, а не на сектоцърквите:

"Всеки десятък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свят е Господу." (Левит 27:30)

Не може да се изисква десятък според езическите правила и да не се спазват Божиите заповеди! Десятъкът се давал веднъж годишно в Храма в Ерусалим за приноси към Бог, но ако било далеч, човек имал право да замени десятъка с пари и в името на Бог да се весели с тези пари, като си купи да яде и пие, каквото му душа иска. Включително, ако някой иска може и алкохол (аз не пия). Да сте чули някоя сектоцърква, които обират парите на хората, като десятъци да го казва и да го позволява? Всички толкова ли са слабоумни и прости, че да не виждат писанията от Закона на Бог или просто са с промити мозъци? Веророятно съм единственият човек на Земята, който да казва и да изяснява всички тези неща в това подредие за десятъците. Ама в Библията пише:

"Но ако пътят е прекалено дълъг за теб и не можеш да занесеш десятъка, тъй като мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, е избрал да засели Името Си, е прекалено далеч от теб, когато ГОСПОД, твоят Бог те благослови, да разменяш десятъка за пари и да вържеш парите в ръката си, и да отидеш на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, е избрал. И да похарчиш парите за каквото душата ти пожелае: за говеда и овце, и за вино, и за спиртно питие, и за всичко, което душата ти поиска; и там да ядеш пред ГОСПОДА, своя Бог, и да се веселиш, ти и домът ти." (Втор 14:24-26)

Да, ама те не искат някой да прави това, а те сектантите несъблюдаващи Божиите правила да му лепнат десятъка.

Освен това всяка трета година целия десятък се давал на бедните и тези, които нямали достатъчни доходи - вдовицата, сирачето, чужденецът и левитина, не се взимал от тях но се събирал специално за тях. Десятъкът за бедните се наричал ма'асер ани:

"В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година, и да го складираш отвътре градските си порти, тъй щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш." (Втор 14:28-29)

Да сте чули някоя от сектите дето искат десятък да прави това с десятъка всяка трета година? Ами все още няма такава църква. Те просто се правят, че няма такива стихове и постъпват избирателно със стиховете в Библията и такива бирнаджийски църкви използват само такива стихове, където могат да вземат, а не да дадат. За да не си правят оглушки някои за третата година Бог казва втори път:

„В третата година, годината на десятъка, когато свършиш отделянето на целия десятък от реколтата си и го дадеш на левита, на чужденеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат вътре в портите ти и да се наситят, тогава да кажеш пред ГОСПОДА, своя Бог: Изнесох святото от къщата си и го дадох на левита, на чужденеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките Ти заповеди, които си ми заповядал; не съм престъпил Твоите заповеди и не съм ги забравил. (Втор 26:12-13)

И какво се оказва престъпили ли са Божиите заповеди и не са ли ги забравили разните му там църкво-секти, които правят всичко на обратно и вместо да дават целия десятък на слабоимотните и бедните, както заповядва Бог, те искат пари от тях?

По-късно, след възникването на християнството се събирали доброволни помощи с нефиксирани дарения за бедните християни (църкви в нужда):

"Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим." (Римляни 15:26)

Друга подробност е, че всяка седма година е свободна и не трябва да се засява и да се работи (обработва земята), ама, къде ще намерите такава църква и въобще някой, който да се осмели да го каже. Сега в момента е подобна година шмита - без десятъци и обработване на земята, с опрощение на дългове. И седмата година бедните свободно да си берат от това, което е израснало в чуждите ниви и градини, а соствениците им нямат право да берат. Като отново да изясня, че през седмата година няма десятъци!

"Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й, а на седмата да я оставиш да си почива необработена, за да се хранят сиромасите между народа ти от самораслото, а полските животни да ядат оставеното от тях. Същото да правиш и с лозето си и с маслините си." (Изход 23:10-11)

Десятъкът се принасял на Бог в Храма, а божиите служители левитите, тъй като не притежавали земя и никакъв източник на доходи взимали 10% от десятъка по заповед от Бог, но също от него давали десятък за възвишен принос на Бог и още дават десятък на коена (първосвещеника), който не дава десятък. Десетата част от приносите, която получавали левитите се наричала ма'асер леви:

„защото десятъците, които израилевите синове принасят за възвишаем принос на ГОСПОДА, давам в наследство на левитите. Затова казах за тях: Те да нямат наследство между израилевите синове. И ГОСПОД говори на Моисей и каза: Говори на левитите и им кажи: Когато вземате от израилевите синове десятъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десятък от десятъка за възвишаем принос на ГОСПОДА. И възвишаемият ви принос ще ви се счита като жито от хармана и като изобилие на вино от лина.Така и вие да принасяте възвишаем принос на ГОСПОДА от всичките десятъци, които вземате от израилевите синове, и от тях да давате на свещеника Аарон възвишаем принос на ГОСПОДА (Числа 18:24-28)

Толкова за десятъка. След унищожаването на храма вече не се принасят десятъци към Бог и след няколко стотин години в институционната църква се светват да се представят, като такива, които да заемат функцията на Бог и те (а не Бог) да изискват десятъци от хората и църквата да взима десятъка и някои хора да живеят в извратен лукс, разкош в дворци и постоянни пиршества и оргии за сметка на парите взети от миряните. Същото това нещо с изискването на десятък първо разпространен от римокатолическата институция (секта) после навлиза и в протестантските църкви и както по-горе споменах, хем не спазват Божиите заповеди, а избирателно ползват, каквото им пасва на половинчатото им християно-езичество, хем имат наглостта да изискват десятъци. Да ама, ако случайно вземете да прочетете Деяния на апостолите ще видите, че в Ерусалимската църква, която първоначално е била пет хиляди повярвали души (а после 30-40 000) имотите и финансовите средства са общи, както по-рано е било сред есеите:

"А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо." (Дея 4:32)
цитирай
5. ernest - Препоръчителни постинги свързани с промяната на църквата
24.05.2023 12:53
Промяната на църквата 5 (Ерусалим или Рим?)
https://ernest/drugi/2010/01/05/promianata-na-cyrkvata-5-erusalim-ili-rim.466942

За оргиите и машинациите на папите 1

https://ernest/history/2011/03/28/za-orgiite-i-mashinaciite-na-papite-1.717527

За оргиите и машинациите на папите 2
https://ernest/history/2011/04/11/za-orgiite-i-mashinaciite-na-papite-2.726909

Истината за канонизирането на папа Йоан-Павел ІI
https://ernest/history/2011/04/29/istinata-za-kanoniziraneto-na-papa-ioan-pavel.737875

Папа Франциск в София
https://ernest.blog/history/2019/05/04/papa-francisk-v-sofiia.1655747?reply=5214809

Длъжността пастир или пастор не е библейска
https://ernest/history/2011/07/16/dlyjnostta-pastir-ili-pastor-ne-e-bibleiska.784162

Манипулациите на медиите и християнските филми
https://ernest/drugi/2012/01/23/manipulaciite-na-mediite-i-hristiianskite-filmi.888034

Открийте разликите, манипулациите на християнските (библейските) филми 1 Самсон
https://ernest/history/2012/12/30/otkriite-razlikite-manipulaciite-na-hristiianskite-bibleiski.1036611

Как да разграничаваме църквите от сектите и култовете
https://ernest/drugi/2012/02/20/kak-da-razgranichavame-cyrkvite-ot-sektite-i-kultovete.905425

Измамите в християнската телевизия
https://ernest/novini/2012/04/02/izmamite-v-hristiianskata-televiziia.932851

Ако линковете не се отвярят при копиране просто търсите в търсачка по заглавието на статията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2666140
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031