„Бих разменил всичките си технологии за един следобед със Сократ.", казва Стив Джобс.
И така, можем да заключим, че “Иронията на Сократ е повече от начин на беседване, дружеска шеговитост, под нея не се разбира онова чисто отрицание, онова отрицателно отнасяне – тя не е подигравателен смях, нито пък е лицемерието, че той се шегува с идеята. “Неговата (на Сократ) трагична ирония е противоположността на субективното му рефлектиране към съществуващата нравственост – тя не е самосъзнание, че той стои над тази нравственост, а непринудената цел е да доведе до истинското добро, до общата идея” (с. 63).
Майевтика
Особености на Сократовя метод
Сократ е разговарял с всички, без значение социалната, професионалната и териториалната им принадлежност. Той разговарял с тях без да си позволява дързости, без да иска да поучава другите, зачитайки и почитайки правото на свобода на събеседниците си. Към това събеседване спада философстването на Сокарт и Сократовият метод, който в същността си е диалектически, дори Хегел го нарича не метод, а начин на мислене. Хегел извежда две особености на сократическото събеседване, “а) (то) подтиквало всекиго към размисъл върху неговите задължения по някакъв повод, който възниквал от само себе си или който Сократ сам си създавал, като отивал в работилниците на шивачи и обущари и се впускал в беседа с тях”(с. 58). Тези разговори били свързани с интереси, възпитание, знание, т.е. не са били с точно определена цел, а според случая; б) от определения случай водил своите събеседници към мисленето на общото, т.е. “събуждал у всеки собствено мислене, убеждението и съзнанието за онова, което е определението справедливо – за общото, за истинното, красивото, което е валидно във и за себе си” (с. 58). Сократ постигал това чрез своя метод.
Следователно Сократ развивал такива гледища, които били противоположни на онова, което съзнанието имало отначало; и така непосредствения резултат от това било забъркването на съзнанието в себе си, така че то изпадало в затруднение. Главната тенденция на Сократовото събеседване е да предизвика затруднение. С това той иска да разбуди разбиране, засрамване, съзнание, че онова, което смятаме за истинно, все още не е истинното; то се колебае и преминава в противоположното” ( с. 65-66). От казаното следва, че чрез подобно объркване Сократ цели да провокира нуждата от едно по-сериозно усилие за достигане до цялостно познание. Процесът на объркване е онагледен чрез диалога “Менон”.
Много от диалозите завършват с объркването на събеседниците и по отношение на резултата те остават незадоволителни. Такива са диалозите “Лизий” където се разисква въпроса “кое създава любов и приятелство между хората?”, както и “Държавата” където се разисква проблемът за справедливото. Чрез този похват на объркването, се стига до размишление, което всъщност, е главната цел на Сократ. Според Хегел тази чисто отрицателна страна на събеседването е главното, тъй като: “Философията изобщо трябва да започне с объркване и тя сама си го създава; трябва да се съмняваме във всичко, трябва да се откажем от всички предпоставки, за да ги получим отново като породени от понятието” ( с. 67).
Публикувано в:
Литературен вестник, 2010/брой 39 (24-30.11.2010)
К У Л Т У Р Н И И З С Л Е Д В А Н И Я
Линк
затова го..поствам..
никакви.. компоти.. не могат да заместят вашите глави..
нито..моята..
тъй ли е ,бат ГогоСтар?
както обикновено, си актуален,маринче..
хубаво настроение,Френд, и весели празници..
11:08
Ти си необразована. С ограничен речников запас и ниска езикова култура.
Това, както и куп други празнини в културата ти, те превръща в събеседник, с когото човек може само да си изгуби времето.
и половината ,които не те признават
за ..нормален..
сигурно,щеще да спреш да обикаляш...световните онлайн форуми,
най-после да се позамогнеш, и намериш човешки живот,и..покой..
дано,Дядо Мраз разбира поне..бейсик...
пожелавам ти всичко това най-безкористно..
жалкоо, нищо не чух по гл.Тема..
за която се бием 5г.с теб..
Трансхуманизъм с-у Хуманизъм..
моля ?