Човешките представи са разтегливи. Всеки случай на представа за дадено понятие е уникален и единствената обща част със същото понятие, обяснено от друг човек, е общоприетото му значение сред хората. Всяко нещо има различно значение и смисъл за всеки отделен човек.
Човек се стреми да бъде щастлив. Нищо друго не му е необходимо - ако е щастлив, не му трябват обичайните "здраве, късмет, успех, любов и пр." - дори да ги няма, достатъчно е човекът да не ги желае, за да бъде щастлив. Представата за щастие е с прилично разтегливи граници - до няма накъде повече :-) Границите на човешкото щастие ни най-малко не се доближават до истинските граници на понятието (т.е. затворени са вътре и нямат шанс да се измъкнат докато мислим с човешки мозък). За ориентировъчна горна граница на щастието би могло да се възприеме чувството на най-щастливото нещо във (или извън) Вселената. Това "нещо" няма как да е човек, най-вероятно е разум и най-вероятно не е на планетата ни :-)
Човешкият разум възприема света такъв, какъвто го вижда. От раждането си, човек непрекъснато получава огромни количества информация за света, в който живее. Научава се да се подчинява на обществените представи, обществото му обяснява какво е това, какво е онова и не приема възражения от човекът, който "не знае". Така се формира и представата за щастие. Дете на просяци възприема щастието като "топло легло, вкусна храна, дрехи и 20-30 лева". Средностатичтическото семейство възприема като щастие "вила на Хаваите, висока заплата, хубава кола, нов компютър и пр." като приемаме, че по принцип хората възприемат за щастие и това, че някой ги обича и се интересува от тях. Богатите хора (включително звездите) възприемат като щастие "известност, много фенове, мнооого пари, готин/а мъж/жена и пр.". Накратко - представата на отделния човек за щастие е съвсем различна от представата на друг човек и понятието има една единствена опорна точка навсякъде - "да се чувстваш много добре психически".
Какво се случва когато човек прескочи от една представа в друга? Старата представа за щастие бива безвъзвратно изместена от новата. Човекът, видял различен (по-щастлив, дори да не съвпада с обществените норми, при които е израстнал) начин на живот, дори в началото да се съпротивлява, в последствие свиква и го приема за нормален.
Човек, видял че има нещо повече от заобикалящия го обичаен свят (храна, спане, секс, работа, колеги, алкохол, футбол, готвене, деца и телевизия), не иска да се върне в него. Той иска да знае възможно повече, различното е интересно, а интересното привлича. Колкото повече знае човек, толкова повече се разширяват представите и границите му (и толкова по-добре разбира колко много още не знае). Научил нещо ново и различно (различен живот, различна мисъл, различна идея), той не се връща повече към старите ограничения, защото в тях се чувства неразбран. По-знаещ, но сам.
Човек винаги ще избере щастието. Може да се сблъска с ужасни и прекрасни неща, може никой да не разбере избора му, но той ще направи този избор и ще живее в света, в който той знае повече.

Постингът ми е провокиран от една прекрасна книга - "Никога, никъде, никой" на Нийл Геймън, съавтор на Тери Пратчет в "Добри поличби".

Вече си в моя блог бг. Радвам се, че те открих:)))

Благодаря ти :-)

ако ти се експериментира и с други <i>видове</i> изкуство, има един ... хм, short story на геймън, върху която после е доразвил neverwhereто, което си чела - тя за мен е много по-добра и много по-идейна

евентуално понеделника ще стане дума :)

иначе, нелош пост, жалко, че повечето неща ги приемам за аксиоми от бая време, а не например за нови наблюдения ;Р

Наистина жалко :-)

много добър пост!

много добър пост!

И го дели на 3 етапа:
-ID неосъзнат за света индивид, тук са малките деца и хората с ментални увреждания
-интроверт - хората, които осъзнават само света обърнат навътре към себе си
-екстроверти напулно осъзнати индивиди, отворени за света да го разучават и опознават все повече.
Лек ден:))
да, разбира се! Мерси:)

искаш да кажеш ;-) поздрави!

се дължи на серотонина и на практика има хора, които са по-склонни да се чувстват щастливи от други, независимо от това, което притежават.

и има разлика, по мое мнение, между благосъстоянието и щастието.

На древните писатели принадлежи мисълта че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи ,но и двете пораждат едни и същи последици.

Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече,а други да не загубят и това което притежават.

че човек може да притежава каквото и да било.

stiga da go poiska

vaprosa e da si go postavi za cel i da sledva celta si