СТОКРИМА ,КАПИТАНЕ !

                   Не тормозът на пролежната ти рана,
                   не допирът й с дървения крак ,
                   а покрусата кошмарна- преживяното
                   пулсира в мозъка ти и все пита:-Как?

                  На "сляпа баба" ли играхте  с радарът?
                  Май оглушали сте ,че радиовълната 
                  предупреждаваше:-Тревога! Щорм!..Биг Брадърът!
                  Вий,"кьор-кефалите"проспали сте бедата.!

                  Държиш се мъжки уж:-Е, к,во пък толкова?
                  Шкарто съм,но ето - жив ,все пак?
                  А корабът "за скраб", дублиращ болката?
                  А  рибата изгнила в трюма!Троен брак!

                  Разказваш в механата патилата си:
                  Грамадата ..,Библейският потоп,
                  удавил хора ,теб в каютата премятал,
                  осакатен за цял живот .

                  Къде е боцманът?Кормчията ти где е?-
                 - го питали безсънните очи
                  на вдовиците им,в дългове живеещи.
                  -Е, казвай ,барба или...по- добре мълчи!

                  Мълчи пред узото,умислен капитанът:
                  -На длъж и шир света обиколих,
                  но легендарен като Магелан не станах
                  защото корабът и екипажа не спасих.


                      стокрима - /на гръцки /- нещастие
       

                   

Дай Боже.