Питат ме защо оставам,
че знам езици, умна съм била.
Учител пък защо ще ставам,
защо съм искала нерви да троша.
Изчакайте, в грешка сте голяма.
Намразвате това, което ви е родило.
Защо си мислите, че под чуждото крило ще срещна някога нещо мило?
Защо си мислите: "в чужбина ще е друго"?
Нима числата правят ни безсмъртни?
Днес ще се бориш за парите лудо,
утре под земята всички ще сме мъртви.
Мойта цел не е да бъда роб.
Аз искам да помагам тук.
И знам, че когато легна в моя гроб,
поне това ще съм изпълнила, напук!
Напук на всяко: "Ама ти пък, стига!
Виж колко много имаш, децата ще ми учиш.
Я стягай си багажа, мила
и някъде далече къща да си купиш."
Купувайте си вие, богатейте!
Не сте разбрали смисъла житейски.
Парите от чужбина изкарани пилейте
и България отричайте "милейки".
Големи патриоти сте в Чикаго,
а в Кипър времето как е днес?
Великден идва, гледай само
да не забравиш патриотизъм да поднесеш.
Защото на думи сте големи,
все ви липсвала земята родна.
О, хайде стига с излишните полемики
и си вършете работата модна.  

Омразата към самия себе си, към родината и отечеството, е велико чувство!
В това, сам себе си да отричаш, има нещо сюрреалистично.
Човек се чувства добре, там където му е мястото. А къде е то? Сред други хора, които са като него. И това винаги е мястото, където си роден.
За мен, омразата към родината, идва от омразата към себе си, а тя следва омразата към човека. Човека, все пак, е социално животно.
В чужбима, в лелеяния Запад, е същата порнография като тук, само че онези са богати постколониални държави, имат натрупвания, както и липсват някои нашенски комплекси за малоценност. Както и, че трябва да работиш двойно на това, което работиш тук. Все пак си чужденец от Източна Европа, а те винаги ще ни гледат, като по-иначе европейци.