Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2017 11:25 - Българското нещастие. Част ІІ - Николо Макиавели, нашите класици и др.
Автор: krumbelosvet Категория: Новини   
Прочетен: 1462 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 15.08.2017 08:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В част І споменахме, как наша журналистка употребява думата "българско" с обиден смисъл, както в италианския речник, издаден след изстрела по папата. Това не е изключение, а напротив, и напомня за особения паразитизъм на кукувицата.

Кукувицата снася
едно яйце в едно чуждо гнездо за една година. В това гнездо пиленцата на домакините загиват. Масмедиите снасят чуждото презрение в милиони наши домове, десетки пъти на ден, 365 дни в годината. Как още ни има? Каква е магията на нашето измъчено но живо национално съзнание, на нашето национално достоинство, винаги готово да се възроди? Не може да е случайно, че в Европа ние най-дълго сме запазили името на държавата и народа си. Въпреки жестокия натиск, като правило не са забравили, че са българи навсякъде, където са се заселили братята на Аспарух и българските малцинства у съседите и по света (с едно куриозно изключение, македонците, което по уникален начин потвърждава правилото - те постоанно трърдят, че не са бугари, и националният им празник е "Първата пушка срещу бугарите" след ВСВ).

Един пример с особено позорни последствия: Преди дванайсетина години мила младичка репортерка обяви, че торбичките които се веят по някои дървета в София няма откъде да са дошли, освен от горните етажи и следователно ние си хвърляме боклука през терасите! Шерлочка Холмсова! Не е за вярване, но на следващия ден Бареков и Борисов, тогава кмет, обсъждаха това в ефир като доказан факт! След тях и много други, до ден днешен. Видяхме и чужд игрален филм, в който отвратителна госпожа хвърля боклук от тераса на отвратителен блок някъде в Източна Европа. Аз правя оборки около нашия блок, минавам покрай други блокове, но не съм видял такова свинство. Вятърът вдига торбички до небето и това го виждат всички, но инерцията да приемаме на доверие всяка гадост по наш адрес, вече е по-силна от фактите.

Пресен пример за слабостта на фактите. По повод ползването векове наред на дялан камък от развалините на Велики Преслав за ново строителство, тия дни знаменитият археолог Овчаров заяви, че ние българите не пазим старините си. Кой знае по-добре от него, че старините в Рим и къде ли не, също са ползвани векове наред за строителен материал?

Боговете мълчат пред фактите, защата са богове и знаят фактите. Повечето хора, като децата, помнят и вярват на първата версия, която са научили. В случая приемат, че само ние не пазим старините си.

Стигнахме до ренесансовия държавнически гений Николо Макиавели и друга серия "удари от език". В "Размишления върху първите десет книги на Тим Ливий", Макиавели приключва глава LVIII с думите: "Неблагоприятните мнения за народа са породени от това, че за народа всеки говори лошо свободно и без страх даже когато народът е на власт, докато за владетелите се говори с голям страх и с хиляди предпазливости". Нашата аристокрация е избита и разпръсната от османците и "българин" придобива значение единствено на простолюдие, рая (турската дума за стадо). На това отгоре, тогава нашият народ среща по улиците едно господстващо и въоръжено простолюдие с друг език и вяра. Това са идеални условия за "неблагоприятни мнения" или казано направо, турски псувни на народ и вяра, плюс побои и убийства, ако някой се осмели да продума*. Още по-лошо. Нашите, като знаят колко боли обидата на народ, започват да я използват и в караниците помежду си. Тоя феномен е оцелял до днес. Самият Божидар Димитров, несъмнен родолюбец, го доказа за хиляден път със знаменитото си избухване срещу „тоя ши..ан народ”, по повод изказаните съмнения за автентичността на мощите на св. Йоан Кръстител, намерени край Созопол. Кой знае по-добре от БД, че няма на света мощи или реликва, които да не са подлагани на съмнение? Марк Твен в книгата си „Глупаци в чужбина” се подиграва с всички мощи и реликви по света. Той видял в различни катедрали няколко истински Христови трънени венци, безброй трески и пирони от кръста и ... няколко глави на св. Йоан Кръстител.

*През 1851г например, Габор Егреши пише в дневника си: „...Неотдавна турчин застреля посред бял ден един български поп. За наказание трябваше да живее две години в друг град (кой ли е следил за изпълнението, б.а.)... Често може да се види, как турско дете бие с тояга български селянин, без той да смее да се защити. Един българин, жител на Видин, беше арестуван и осъден на смърт, защото беше започнал да си строи дом с каменна зидария. Обвиниха го, че си строял крепост...” Трудно ли е да си представим какво са казвали на раята преди да й посегнат?

Не стигат медиите, та и киното. Помните ли филма „Аспарух”? По-добре го забравете, защото в него няма друга истина, освен че българи са победили цялата армия на Византия, начело с василевса. Как така петимата братя вкупом бягат от някакви хазари, а един от тях, с една пета част от войската, побеждава най-силната армия в света? Тук няма възможност да оборвам всеки кадър от двусерийния филм. Например, как прецапваме Дунава с жените, децата, овцете и кокошките... Сценарият е в духа на „история”, писана в края на 19-ти век от чужди историци, преписвали от пристрастни византийски автори, които лъжат на едро. За щастие, нови документални и археологически находки разкриват истина, по-славна от основаването на една държава с малка част от българите. Тази истина обяснява защо още ни има.

За нито едно от приписваните на нашия народ долни качества не е доказано, че е само наше, или че го имаме повече от други народи в подобни условия. Да започнем със завистта.. Футболният вълшебник Йохан Кройф сподели преди години, че когато започнал да става звезда на "Аякс", за известно време съотборниците престанали да му подават топката. По онова време в Холандия не играе нито един българин. Помним често цитираната "мисъл" на Елин Пелин, че ако България роди гений, той ще е геният на завистта. Салиери, завистникът на Моцарт, българин ли е?. Тия които вярват в подобни "мисли", да прочетат например биографията на Хемингуей от Джефри Майерс. Там има повече завист отколкото в цялата история на българската литература.

Помним и дългия монолог на Чужденката от драмата "В полите на Витоша" на Яворов. Тая дама задъхано проповядва, че хората в чужбина даже когато убиват, го правят като че ли със златна игла, а не като у нас, с дърварска секира. Да, така е било там, но в театъра. Дали Яворов е знаел за лондонския изкормвач? Може би, но поетът не е живял в чужбина, ако не броим македонските чети и кратки екскурзии по на запад. Но фактите са за боговете, а поколения български зрители са повярвали в чуждия финес и нашата дивотия. Добре, че ни наводниха английски туристи, за да видим чужда дивотия.

У Вазов също има отделни антибългарски "мисли" – не сме строители, сечем дървета, даваме груби имена на цветя... Строежът на всяка от великите европейски катедрали, е траял столетия без разрушителни войни. Ние сме нямали такива столетия, но базиликата във Велики Преслев е по-голяма от великата „Света София” в Цариград. Дали има по-залесена страна от днешна България, въпреки четвърт век циганска сеч? Когато българинът пътува през днешна Гърция например, вижда полу-пустинен пейзаж! Още първата планинска верига след границата, блести с голота, непривична за нашето око. И България е била такава след Освобождението. Показва го фонът на една снимка от откриването на храма-паметник в село Шипка. Всички европейци са минали през сечене на дървета, иначе как стават ниви от ВЕКОВНИТЕ ДЪБОВИ ГОРИ?.. Вазов знае литературните имена на цветята във Франция. Дали там народните имена са по-цвете от нашите, ако още ги помни накой? Аз знам „по-страшни” имена на цветя от Вазовото "зла свекърва". Например „Попова пишка” и „Син бабин гъзец” от Павликенско. Но знам и друго – всеки двор имаше богата цветна градина или поне леха. Жените постоянно обменяха семена, грудки и разсад. А мъжете си проявяваха чевството за хумор с имената на цветята – жените обичат да бъдат разсмивани... Но по-важното за честта на Народния Поет е, че лично е изстрадал великото прозрение "Отровните стрели които партиите си разменят, остават в тялото на народа". През последните години народът ни остана без здраво място от такива стрели.

Не съм забравил прословутата крадливост. Имаме крадливи малцинства и сънародници. Това се отнася не само за нас, а за широкия регион на монголски, татарски и турски завоевания и грабежи в миналото. Бисмарк, Толстой, поп Минчо Кънчев, един стар миньор и аз имаме фундаментални наблюдения по въпроса, който заслужава отделно разглеждане. Тук ще цитирам само стария миньор:

Следва част ІІІ




Гласувай:
9



1. krumbelosvet - ПП Днес е годишнина от успението на леля Ванга.
11.08.2017 11:27
Да я споменем с добра дума и да се помолим за душата й.
цитирай
2. erato7 - Да я споменем с добра дума и да се п...
11.08.2017 20:19
krumbelosvet написа:
Да я споменем с добра дума и да се помолим за душата й.


Също се сетих за нея.
Светлина и мир по пътя на душата й!
цитирай
3. kvg55 - И аз съм писал критично за народа ни, ...
25.08.2017 23:07
И аз съм писал критично за народа ни, но има хора в блога, които смятат, че това било нихилизъм и не трябва да се споменава. Мисля, че за да се поправим, трябва да познаем себе си.
цитирай
4. krumbelosvet - Не случайно.
27.08.2017 19:51
Една от Божиите заповеди е да почиташ беще и маика. Нещо повече, във Второзоконието, ако помня точно, се заповядва УБИЙСТО С КАМЪНИ на тоя, който ЗЛОСЛОВИ ролителите си. А злословенето на народа си, е ПОВЕЧЕ от това.
Н Я М А национални недостатъци. П Р Е С Т Ъ П Л Е Н И Е е да се обвинява цял народ. Защото, ако има даже САМО ЕДИН сънародник без тоя недостатък, срещу него се извършва престъплението ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВО, забранено с БОЖИЯ ЗАПОВЕД.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krumbelosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1954625
Постинги: 1158
Коментари: 3379
Гласове: 3574
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031