Било е към 1950-та година.

Ето три кратки случки с Шекспир, Пушкин и Радецки:

      1. Шекспир

Учителка в селската прогимназия споменала в клас Шекспир. Но видяла, че децата не знаят тая дума и се пошегувала
- Да не мислите, че е шпек салам?
За Шекспир все пак бил чувал някой, но за шпек салам НИКОЙ.

      2. Пушкин

Имах набор, къдрокос дявол и красавец, Пушкин по прякор. С огромен белег по диагонал на високото чело.
Като бил малък, Пушкинът взел цяла керемида, хвърлил я нагоре и наблюдавал как пада...

      3. Радецки

Всички помним предпоследния куплет на "Опълченците на Шипка":

Още миг, ще падне заветния хълм
Изведнъж Радецки пристигна със гръм...

Никой не се реши да попита, да не му се смеят, как КОРАБЪТ Радецки се е качил на връх Шипка. Кой да ти знае, че е имало генерал Радецки...

Освен Радецки, героят от Шипка , има и Йозеф Радецки, предшественик на генерала, фелдмаршал в интернационалната Австро-Унгарска империя Роден е в Милано,в империята е тогава, води се чех от Бохемия, служи на Австрия Неговото име носи кораба!

Бъди здрав!

Защото изпитахме ужаса, дано не се повтаря!

Днешните ученици съвсем не ги знаят.

Тоя стих от "Тих бял Дунав", един съученик чувал като "С голф, ръката нож". И така го пеел, и никой не долавял грешката. Ботев обут в гащи модел "голф" и "ръката нож".