Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10 07:54 - Животът и смъртта
Автор: krumbelosvet Категория: Лични дневници   
Прочетен: 188 Коментари: 9 Гласове:
10

Последна промяна: 11.11 08:41



Нема тва-онова.

Тялото си отива. Бог е милостив. Напълно е възможна смърт без болка. А душата остава. И в незнайни обиталища очаква ново прераждане. Сигурно има някакъв ред за настаняване в нероден зародиш.

Така че, всичко е наред...

Дядо ми срещнал селския поп и му казал.
- Дядо попе, като умра искам трима да ме опявате.
Попът имал чувство за хумор.
- Ти умри, то лесна работа!

Но тоя дядо умря в София и наистина го опяха трима попа, в черквата на Централни Гробища. Какви певци се случиха!!! Всички ни разплакаха и УТЕШИХА!!!

Горкият дядо, може би за първи път в живота си се радваше на такова обществено и Божие внимание…

ПП: Тоя мой дядо не беше от алфа-самците, Бог да го прости. Баба го командваше.
Като дете, играели на "обесването на Левски", и точно него обесили на един таван. Но като виснал той, децата се уплашили и избягали. А той си виси. Добре че някакъв минувач разбрал, качил се и го свалил от въжето. Нищо му нямало...
После се върнал жив и здрав от Първата Световна и се оженил. На фронта преживял смъртна опасност не само в боя. Намерили с приятел хамбар пълен с жито. Чудо в оня глад. По закон трябвало веднага да кажат на командира. Но в града житото се продавало за ЗЛАТО. Те натоварили един кон, но ги хванали. Изправили ги пред строя и им прочели заповедта за разстрел. Висят те пред строя с оклюмал нос, ни живи, ни умрели. Но майорът им не щял да ги стреля. Доближил се изотзад и им ударил по една тояга по седалищата.
- Марш в строя!
Тоя майор живя дълго след 9-ти, и дядо му ходеше на гости всеки път, като дойде в София. Какъв човек е бил тоя майор, да посреща и да гощава един прост селяк! Е, вярно, че дядо винаги носеше армаган и за него - пиленце, вино, ракия, грозде. Господи, срещало се е уважение и обич между народ и интелигенция! Това изчезна при "демокрацията" след 10-ти...
Особено страшно стана, че лекари презират пациенти и пациенти мразят лекари. Това никога преди не е било. И ще останем без лекари, и вече оставаме. Не само без лекари. Остър дефицит има и за... майстори по жилижни ремонти, водопроводчици, медицински сестри и санитари, инженери и всякакъв ОБРАЗОВАН персонал...



Тагове:   смърт,   живот,


Гласувай:
10
0



1. krumbelosvet - Последното българско издание на Шекспировите сонети
22.10 08:16
Изданието е луксозно, с много особена обложка. Гланцирана репродукция на картина 515 на 417 милиметра, сгъната на две преди подвързването.
Вътрешността на огромен храм. Във въздуха, под самите куполи, са хванати като на хоро няколко десетки дундави крилати ангелчета. Долу - млада пълничка матрона с пеленаче. От три крачки я наблюдава с наведена глава млад зрял мъж, с бъклица окачена на тояга на рамо и мех с вино под мишница.
Детайлите подлежащи на тълкуване са многобройни и няма да ги изчерпя, пък и не ги разбирам със сигурност.
Но тая картина силно напомня идеята за вселяване на безсмъртна душа в човешки зародиш или в новородено...
цитирай
2. krumbelosvet - Болката
22.10 08:28
В предучилищна възраст стъпих в тенджера с ядене, току що свалено от печката. Кожата се свали с чорапа. Майка ме носи и утешава, но болката беше такава, че виках с цяло гърло "Оставете ме спокойно да си умра".
След трийсет и нещо години, ръката ми попадна във волтова дъга и почерня. Гледам и се чудя, ръка ли е или въглен. Ръка беше. Без кожа. И НИКАКВА БОЛКА! От изгарянето до пълното оздравяване - никаква болка! Значи може!
Никаква болка нямаше и жена ми, когато си счупи три костички от глезена. От счупването, през операцията, до оздравяването. Значи може.
цитирай
3. krumbelosvet - Тоя мой дядо
22.10 09:05
Тоя мой дядо не беше от алфа-самците, Бог да го прости. Баба го командваше.
Като дете, играели на "обесването на Левски", и точно него обесили на един таван. Но като виснал той, децата се уплашили и избягали. А той си виси. Добре че някакъв минувач разбрал, качил се и го свалил от въжето. Нищо му нямало...
После се върнал жив и здрав от Първата Световна и се оженил. На фронта преживял смъртна опасност не само в боя. Намерили с приятел хамбар пълен с жито. Чудо в оня глад. По закон трябвало веднага да кажат на командира. Но в града житото се продавало за ЗЛАТО. Те натоварили един кон, но ги хванали. Изправили ги пред строя и им прочели заповедта за разстрел. Висят те пред строя с оклюмал нос, ни живи, ни умрели. Но майорът им не щял да ги стреля. Доближил се изотзад и им ударил по една тояга по седалищата.
- Марш в строя!
Тоя майор живя дълго след 9-ти, и дядо му ходеше на гости всеки път, като дойде в София. Какъв човек е бил тоя майор, да посреща и да гощава един прост селяк! Е, вярно, че дядо винаги носеше армаган и за него - пиленце, вино, ракия, грозде. Господи, срещало се е уважение и обич между народ и интелигенция! Това изчезна при "демокрацията" след 10-ти...
цитирай
4. oia - Ще си позволя да напиша това---БОГ ...
22.10 11:37
Ще си позволя да напиша това---БОГ НЕ Е МИЛОСТИВ, ТОЙ Е СПРАВЕДЛИВ.
Справедливостта е Божията милост. Не бъркайте милостинята с милост.
Не поучавам, а само изказвам моето мнение, което не е задължително да бъде приемано. Поздрави !!!
цитирай
5. krumbelosvet - Благодаря, драга оиа,
22.10 14:36
Не се наемам с тая тънка материя. Тук всички думи са неточни, и всеки език е несъвършен.
Позволих си да подходя с ХУМОР към темата. И понеже бях казал, че Е ВЪЗМОЖНА смърт без болка (днес разбрах, че след 65 това е нормално) реших, че това е една от Божиите милости. Че е създал човека така, че да спести излишна болка.
Но не това ми е темата.
цитирай
6. kvg55 - krumbelosvet,
22.10 22:28
Житейска философия.
цитирай
7. radostinalassa - Слушах Светлана Жарникова за това, какво става при смъртта
25.10 22:12
Било нещо много хубаво и тя съжалявала , че се е върнала тук. Така , че няма нищо страшно. Душата би трябвало да влиза в нас още при оплождането , за да си заеме мястото. Няма как да е иначе.
цитирай
8. bojil - Когато червените избиха народните ...
14.11 03:54
Когато червените избиха народните водачи,въпрос на време беше народът да побегне на Запад!
цитирай
9. bojil - Било нещо много хубаво и тя съжал...
14.11 03:56
radostinalassa написа:
Било нещо много хубаво и тя съжалявала , че се е върнала тук. Така , че няма нищо страшно. Душата би трябвало да влиза в нас още при оплождането , за да си заеме мястото. Няма как да е иначе.

Жарникова е махленски капацитет- нея ли ще слушаме или църковните отци?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krumbelosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 357312
Постинги: 401
Коментари: 1315
Гласове: 1550
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930