Постинг
23.06.2019 12:08 -
И замириса на море
Автор: krumbelosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 688 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2019 14:49
Прочетен: 688 Коментари: 3 Гласове:
8
Последна промяна: 23.06.2019 14:49
И с първото топване - лют обрив. Толкова лют, че пътувам до София на лекар. Оказа се херпис, но мутренски. Нов принос в дерматологията. Ето как:
Служебната станция е на високия бряг, но няма проход до морето. Проходът е завладян от съседен хотел, пътечка широка метър, точно да входа на ресторанта им. Влизай ако смееш. Посмяхме с жена ми. Почти безотточен залив, колкото по-голям селски двор, но без вълни, за разлика от околните. Плувам до изтощение. Жена ми не. И на другия ден - обривът. На нея по стъпалото, а на мене - на най-лошото място. Но мина след екскурзията до София.
Завоевателите на заливчето сигурно го доливат с отпадни води, но за ХЕИ не се сещат. На нас изпод краката ни избягаха две малки змийчета. Което ме успокои (напразно) - щом са живи змиите, значи мястото не е отровно...
Аз си падам по обобщенията.
Освен херписът, и други неща се набиват в очи. В селото почти не е останала стара къща. Нито еднофамилна. Безброй хотели. С барчета и ресторантчета, малки и по-големи. П Р А З Н И. И никога няма да се напълнят Щото пясъкът сто пъти по-малко от бетона. И нашата служебна станция, остатък от соца, и тя над половината празна. Може би защото съседите "завоеватели" работят нощем като дискотека и ударните инструменти те удрят в черния дроб...
И си спомних един пропаганден анти-капиталистически пример от младия соц. Как става "кризата на свръхпроизводство":
На пазара има дефицит на шапки. Джон строи фабрика за шапки. Но докато я пусне, и Том, и Хари, строят. Фабриките тръгват, но купувячи НЯМА. Изводът - това е пазарната стихия.
И сега, в центъра на курортното село от градски тип, прекрасен нов триетажен хотел с кулички и други украси, го продава едикояси БАНКА. Тежко му на кредитния предприемач. И на Ченото море.
Помните ли старата славна песен
Ой ти Черно Море
Защо тъй ревеш
Нашта буйна младост
Ти ще погребеш...
Живи и здрави. Човек не знае когато губи какво печели и обратно. Всяко зло зо добро; Въпросът е ЧИЕ добро. Що пък да не е нашето!?!?
Служебната станция е на високия бряг, но няма проход до морето. Проходът е завладян от съседен хотел, пътечка широка метър, точно да входа на ресторанта им. Влизай ако смееш. Посмяхме с жена ми. Почти безотточен залив, колкото по-голям селски двор, но без вълни, за разлика от околните. Плувам до изтощение. Жена ми не. И на другия ден - обривът. На нея по стъпалото, а на мене - на най-лошото място. Но мина след екскурзията до София.
Завоевателите на заливчето сигурно го доливат с отпадни води, но за ХЕИ не се сещат. На нас изпод краката ни избягаха две малки змийчета. Което ме успокои (напразно) - щом са живи змиите, значи мястото не е отровно...
Аз си падам по обобщенията.
Освен херписът, и други неща се набиват в очи. В селото почти не е останала стара къща. Нито еднофамилна. Безброй хотели. С барчета и ресторантчета, малки и по-големи. П Р А З Н И. И никога няма да се напълнят Щото пясъкът сто пъти по-малко от бетона. И нашата служебна станция, остатък от соца, и тя над половината празна. Може би защото съседите "завоеватели" работят нощем като дискотека и ударните инструменти те удрят в черния дроб...
И си спомних един пропаганден анти-капиталистически пример от младия соц. Как става "кризата на свръхпроизводство":
На пазара има дефицит на шапки. Джон строи фабрика за шапки. Но докато я пусне, и Том, и Хари, строят. Фабриките тръгват, но купувячи НЯМА. Изводът - това е пазарната стихия.
И сега, в центъра на курортното село от градски тип, прекрасен нов триетажен хотел с кулички и други украси, го продава едикояси БАНКА. Тежко му на кредитния предприемач. И на Ченото море.
Помните ли старата славна песен
Ой ти Черно Море
Защо тъй ревеш
Нашта буйна младост
Ти ще погребеш...
Живи и здрави. Човек не знае когато губи какво печели и обратно. Всяко зло зо добро; Въпросът е ЧИЕ добро. Що пък да не е нашето!?!?
Весели курортисти и авантюристи- част 6
Весели курортисти и авантюристи- част 5-...
Засяга ли опашната кост пикочния мехур п...
Весели курортисти и авантюристи- част 5-...
Засяга ли опашната кост пикочния мехур п...
Следващ постинг
Предишен постинг
Аз плувам "у нашенско" малко през октомври-ноември, малко април-май. Инак не смея, нищо че съм бургаски варналия. Нещата са такива, каквито са.
цитирайОт 10-годишен до сега, вече 67 години, да съм пропуснал морето 5 от тях. Кажи го за 60 пъти, веднъж като дете ми се зачерви окото и сега херпЕса (че една колежка ми се скара за херпИса). Вие може би имате особена алергия.
цитирайСега, по време на "сезона" е отвратително. Не останаха много чисти места, а тези които знам не издавам на никого. Вземам отпуск само пролет и есен -тогава дори Варна предлага сравнително приятно море.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3579
