Постинг
27.01.2019 17:04 -
Какво помни черквата на село Бутово
Автор: krumbelosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1323 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2022 09:54
Прочетен: 1323 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 25.02.2022 09:54
До днес си стои черквата на село Бутово, запустяла разбира се.
А тя помни събития ПОКЪРТИТЕЛНИ И ЗНАМЕНАТЕЛНИ. Строена е след Освобождението. Висока и широка, с камбанария, а вътре с балкон за черковния хор. ИМАЛО е ТАКЪВ ХОР! Щото селската прогимназия е имала учител по музика, и той е готвел хористките. Майка ми и леля ми са пели там.
Майка ми е разказвала за първата служба на свещеника, когото и аз помня от 50-те години на миналия век.
Дошъл владиката, черквата пръщи от народ, а младият поп пее като ангел и сълзите му капят. Жените и те в сълзи. Мъжете онемели от чудото. Не може ИСУС да е пропуснал тоя миг, защото "Където се съберат двама в мое име, и аз съм трети между тях". И селото НАИСТИНА беше благословено.
Живяло се е в това село човешки, без политическите бури и кървища. Макар че имаше един с прякор "Тесняка" от БСДП "тесни социалисти", един "Чърчил", и "Дучето", и ГМ-то имаше (бащата на Анастасия Мозер), и "Немцоя"..
Виждал съм как в един двор репетира ПО НОТИ селската духова музика, 5-6 души българи (макар че имаше в селото малко цигани и турци, сега мнозинство), и даже туба-бас имаше, викахме му "буро-то", бурията.
При смъртта на цар Борис имало голям плач, а сълзите за Георги Димитров помня и аз. Помня още как на площада се говореше между хората, че някъде в България се появил облак като кама, който паднал и се забил в земята... Човешки реакции. Смъртта на водачите е повод всеки да поплаче за СВОИТЕ покойници, па и за своя неизбежен край...
Георги Димитров съм посрещал два пъти. Веднъж 5-годишен, до ЖП-надлез Подуене, където той идеше от летище "Враждебна", Народът пълнеше булеварда и бурно приветстваше кортежа. Втори път на гара Бутово, където спря за малко влакът с тленните останки на вожда, Народът пак плачеше, а Цола Драгойчева слезе от влака и се спря до мене и брат ми, "Какви хубави деца", вика. Радиото постоянно свиреше един и същи траурен марш, до днес го помня. И ние няколко дни разигравахме полагането в мавзилея. За целта бях опекъл една "кукла" от тесто, 5-6 сантиметра дълга. Като я изядох после, се разтъжих за куклата и пак плаках, за куклата...
Не съм се отклонил, мисля, от разказа за черквата. Като БЛАГОСЛОВЕНА, именно ТЯ трябва да е давала ЧОВЕШКИЯ облик на всякакви събития в селото.
Имахме далечен роднина от селото, малоимотен като всички ПЛОДОВИТИ родове, който си вадеше хляба като бояджия в София. Той бил комунист преди 9-ти и малко нещо ятак. На един Великден, заможните му съседи оставили пещта с агнето, топлите козунаци и хляба, и отишли на черква. Лозан, Лозката, впрегнал каруцата, натоварил агнето и хляба и ги закарал на партизаните в гората на "Долно Бутово". Цялото село разбрало, но никой не го издал, щото знаят, че ще го обесят!!! А никой не иска да си вземе смъртта му на съвестта. И ОГРАБЕНИТЕ СЪСЕДИ СЪЩО.!!!
Тия българи предатели!!! Не е ли благословено селото?
След 9-ти богаташът на селото беше публично съден за укриване на жито за "държавните доставки". Цялото село на площада. Тишина. И аз там. Осъдиха го, че укрил 7 тона жито. Не помня след колко години, човекът се върнал жив и здрав от Белене. И тия зверове комунистите, го назначили пазач на зарибения микроязовир. Там разполагал с къщичка, където можел са си почива и черпел с риба гостите си. Работа-мечта според мен.
А попа с който започна разказа, остаря почитан от млади и стари. Синът му не го наследи в черквата. И той с меден глас, пееше в читалището на комсомолските мероприятия. Пееше соло на тогавашния комунистически репертоар... Това никого не учудваше - бащата певец и сина певец, добри хора, всеки с времето си. Дано е напуснал навреме селото, да не гледа как след 10-ти запустяват РОДНИТЕ МУ ДВЕ УЧИЛИЩА, високи сгради с големи прозорци, началното до черквата, и прогимназията край гарата, и РОДНАТА ЧЕРКВА...
ТРИ ХРАМА, за мене еднакво СВЯТИ.
Помните ли израза "мерзост на запустението" от Библията? Знакът на ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ. Не съм разбирал ужаса на тия думи. Сега го разбирам.
СЕГА ГО РАЗБИРАМ. Там където е победила "цветна раволюция", там все едно самият сатана е победил.
А тя помни събития ПОКЪРТИТЕЛНИ И ЗНАМЕНАТЕЛНИ. Строена е след Освобождението. Висока и широка, с камбанария, а вътре с балкон за черковния хор. ИМАЛО е ТАКЪВ ХОР! Щото селската прогимназия е имала учител по музика, и той е готвел хористките. Майка ми и леля ми са пели там.
Майка ми е разказвала за първата служба на свещеника, когото и аз помня от 50-те години на миналия век.
Дошъл владиката, черквата пръщи от народ, а младият поп пее като ангел и сълзите му капят. Жените и те в сълзи. Мъжете онемели от чудото. Не може ИСУС да е пропуснал тоя миг, защото "Където се съберат двама в мое име, и аз съм трети между тях". И селото НАИСТИНА беше благословено.
Живяло се е в това село човешки, без политическите бури и кървища. Макар че имаше един с прякор "Тесняка" от БСДП "тесни социалисти", един "Чърчил", и "Дучето", и ГМ-то имаше (бащата на Анастасия Мозер), и "Немцоя"..
Виждал съм как в един двор репетира ПО НОТИ селската духова музика, 5-6 души българи (макар че имаше в селото малко цигани и турци, сега мнозинство), и даже туба-бас имаше, викахме му "буро-то", бурията.
При смъртта на цар Борис имало голям плач, а сълзите за Георги Димитров помня и аз. Помня още как на площада се говореше между хората, че някъде в България се появил облак като кама, който паднал и се забил в земята... Човешки реакции. Смъртта на водачите е повод всеки да поплаче за СВОИТЕ покойници, па и за своя неизбежен край...
Георги Димитров съм посрещал два пъти. Веднъж 5-годишен, до ЖП-надлез Подуене, където той идеше от летище "Враждебна", Народът пълнеше булеварда и бурно приветстваше кортежа. Втори път на гара Бутово, където спря за малко влакът с тленните останки на вожда, Народът пак плачеше, а Цола Драгойчева слезе от влака и се спря до мене и брат ми, "Какви хубави деца", вика. Радиото постоянно свиреше един и същи траурен марш, до днес го помня. И ние няколко дни разигравахме полагането в мавзилея. За целта бях опекъл една "кукла" от тесто, 5-6 сантиметра дълга. Като я изядох после, се разтъжих за куклата и пак плаках, за куклата...
Не съм се отклонил, мисля, от разказа за черквата. Като БЛАГОСЛОВЕНА, именно ТЯ трябва да е давала ЧОВЕШКИЯ облик на всякакви събития в селото.
Имахме далечен роднина от селото, малоимотен като всички ПЛОДОВИТИ родове, който си вадеше хляба като бояджия в София. Той бил комунист преди 9-ти и малко нещо ятак. На един Великден, заможните му съседи оставили пещта с агнето, топлите козунаци и хляба, и отишли на черква. Лозан, Лозката, впрегнал каруцата, натоварил агнето и хляба и ги закарал на партизаните в гората на "Долно Бутово". Цялото село разбрало, но никой не го издал, щото знаят, че ще го обесят!!! А никой не иска да си вземе смъртта му на съвестта. И ОГРАБЕНИТЕ СЪСЕДИ СЪЩО.!!!
Тия българи предатели!!! Не е ли благословено селото?
След 9-ти богаташът на селото беше публично съден за укриване на жито за "държавните доставки". Цялото село на площада. Тишина. И аз там. Осъдиха го, че укрил 7 тона жито. Не помня след колко години, човекът се върнал жив и здрав от Белене. И тия зверове комунистите, го назначили пазач на зарибения микроязовир. Там разполагал с къщичка, където можел са си почива и черпел с риба гостите си. Работа-мечта според мен.
А попа с който започна разказа, остаря почитан от млади и стари. Синът му не го наследи в черквата. И той с меден глас, пееше в читалището на комсомолските мероприятия. Пееше соло на тогавашния комунистически репертоар... Това никого не учудваше - бащата певец и сина певец, добри хора, всеки с времето си. Дано е напуснал навреме селото, да не гледа как след 10-ти запустяват РОДНИТЕ МУ ДВЕ УЧИЛИЩА, високи сгради с големи прозорци, началното до черквата, и прогимназията край гарата, и РОДНАТА ЧЕРКВА...
ТРИ ХРАМА, за мене еднакво СВЯТИ.
Помните ли израза "мерзост на запустението" от Библията? Знакът на ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ. Не съм разбирал ужаса на тия думи. Сега го разбирам.
СЕГА ГО РАЗБИРАМ. Там където е победила "цветна раволюция", там все едно самият сатана е победил.
АКО НЕЩО НЕ ВИ ЗАСЯГА ПРЯКО, НЕ СИ МИСЛЕ...
Магията на вълшебната десетолевка от без...
Левски и все по – ясно очертаващият му с...
Магията на вълшебната десетолевка от без...
Левски и все по – ясно очертаващият му с...
Следващ постинг
Предишен постинг
Една вечер бутовски комаржия загубил всичко на карти в Павликени. Съблякли го по долни дрехи и го пуснали. Той вървял пеш 10 км. до селото, но се съмнало, а той по долни гащи и потник. И намерил изход. Тича и кого срещне вика "Аз съм физкултурник!".
цитирайИ мерзост на запустението.
Как и аз палих свещ там.
цитирайКак и аз палих свещ там.
Търсене
За този блог
Гласове: 3577
