Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05 09:57 - Спомени за 1882-1947г., велики като Записките на Захари Стоянов
Автор: krumbelosvet Категория: Лични дневници   
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 19.05 01:18


Доживях да ми попадне нещо от калибъра на Записките на Захари Стоянов. А аз ценя тия записки като дар Божий. Много пъти съм се питал, какво щяхме да знаем за Априлското Въстание без Захари? Чак страшно. Най-безценното от паметта ни за страшното и велико време, е висяло на такава тънка нишка -  живота само на един човек, сред толкова хиляди погинали!

А то сме имали ОЩЕ ТАКИВА СЪКРОВИЩА.!!!

Благословена да е
Татяна Лолова, която за мене е най-голямата на света комедийна актриса. Кой ше назове друга извън България? Няма, даже далечно подобие няма. Сетил ли се е някой да го каже? А тая чутна фигура била и МНОГО ПОВЕЧЕ от актриса, щом се е сетила да предложи преиздаване на тоя забравен шедьовър. (Да напомня на децата и внуците ни, че Лолова ДАЛЕЧЕ не е само "Домашен арест", един съвсем обикновен сценарий, на средно балканско равнище.)

Книгата на художника Алескандър Божинов "Минали дни", богато илюстрована, издадена в София през 2017г., не се наемам да рецензирам. Нито дума повече. Само ще цитирам ДВА КРАТКИ ЕПИЗОДА от времето на Сръбско-българската война от 1885г. А спомените са от 1882 до 1947-ма...

"По улица "Московска", откъм източната страна, денонощно вървяха войски... Всичко това бързаше, почти тичаше да стигне до сръбската граница... На тая улица, тъкмо срещу северната страна на черквата "Св. София", в една прихлупена къщурка беше дюкянчето на беден обущар-кърпач. Той по цял ден стоеше пред разкривената вратичка на работилницата си, посрещаша минаващите войски и викаше, колкото му глас държеше: "Ураа, с венци у Белград! Ураа, крал Милан без уши!" И цялата тая върволица въоръжен народ, откъм "Св. София" та чак до Падуяне, подемаше "Ураа!", без да знае кому отговяряше на поздрава...."

"Пукотът на топовете от боевете при Сливница ясно се чуваше в София и стъклата на прозорците се тресяха и звънтяха, а през нощта по ясното зимно небе безбройни "падащи звезди" се спускаха и кръстосваха... ...Видение дивно и прокобно, невиждано дотогава и неповторено до днес... Нашата прислужница, 18-20 годишна, обясняваше на събралите се: "Това са душите на измрели човеци, погинали в битките, па сега бегат по небето да си намерят свърталище..."

Документ, че в съдбовни дни Господ е посещавал България. Дай Боже пак.


Тагове:   България,   Бог,   история,   слава,


Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krumbelosvet
Категория: Други
Прочетен: 125837
Постинги: 215
Коментари: 570
Гласове: 926
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031