Първо да видим О П А К О Т О.

По онова време почти всички социалисти са интелигенти-идеалисти, които ИДЕАЛИЗИРАТ РАБОТНИЦИТЕ. Те очакват, че след пролетарската революция не само ще се запази дисциплината възпитана от „буржоата”, но работниците сами ще се справят с управлението на производството. Бързо става ясно, че не е баш така.
Например, в една фабрика работниците правят събрание и решават, че тоя ден няма да се работи, тъй като у дома се е насъбрала много работа. Там сигурно е имало шеф-болшевик, но той още не се е научил да въдворява дисциплина, да се налага над множество работници, новата господстваща класа! Провал и позор!

Вождовете на пролетариата разбират, че играта им става неочаквано сложна. Пролетариатът хем трябва да е готов да воюва за съветската власт, хем да се подчинява като на бившите господари. А те, бивште, доколкото не всички са емигрирали, използват всяка възможност да саботират, да злословят, да стрелят... Свещениците по канон трябва да се молят за здравето и успеха на царя... Няма мърдане. Избуява и криминалната престъпност, като след ВСЯКА рязка смяна на властта... Или трябва ЖЕЛЯЗНА РЪКА, или позор и клане, да, КЛАНЕ, К Л А Н Е за ВСИЧКИ, КОИТО СА ПОДКРЕПЯЛИ болшевиките и не само!!! И наистина, през Гражданската Война, при всяко преминаване на населено място от едни ръце в други, настъпва разправа, смъртна обикновено. „Или ние тях, или те нас!”

В Червената Армия командирите дават непосилни жертви, тъй като по нов „революционен” обичай, при атака трябва да вървят ПРЕД войниците. Така бъдещият писател Аркади Гайдар командва полк 18-годишен...

Така „Диктатурата на пролетариата” позната от от теорията, става на практика диктатура В ИМЕТО на пролетариата НАД ВСИЧКИ, и над „господстващата класа” в т.ч. Безкръвното завземане на властта, слага началото на три години КРЪВОПРОЛИТИЯ И БЕЗПАМЕТНА ОМРАЗА, последвани ПО НЕОБХОДИМОСТ от желязна диктатура. Но ДОКЪДЕ се простират възможностите на диктатурата? Тук за краткост ще споменем само три примера, един от България и два от Съюза.

През 70-те години на миналия век у нас вече НЯМАШЕ БЕЗРАБОТИЦА. Напротив, имаше голяма незадоволена нужда от работна ръка. И това се отрази на ДИСЦИПЛИНАТА! Началниците с носталгия си спомняха, как през 50-те пред портала са чакали кандидати за работа, а зад портала дисциплината е била безупречна! Еврика, но това буржоазията отдавна го е знаела. Само че комунистите НЕ МОЖЕХА ДА ОТСТЪПЯТ от пълната заетост и ТЪРПЯХА хлабавата дисциплина. Цяло чудо е, че при тия условия МНОЗИНСТВОТО работници, служители и специалисти, работеха СЪВЕСТНО! Наистина чудо. И излезе един виц, който не е съвсем виц:

У нас се внедрил американски шпионин. След грижливо проучване, изпратил следният доклад. „Нищо не разбирам. Тук никой не работи, а плановете се изпълняват. В магазините нищо няма, а по домовете всичко има. Всички говорат против властта, но на избори гласуват за властта”. Не е лъжел шпионинът. Той няма как да разбере, че само някои не работят, но вижда, че постоянно има много шляещи се и почиващи. Да, стоките бяха ЕВТИНИ И ДЕФИЦИТНИ, и бързо се разграбваха от магазините. Но у дома ги имаше. А за нашите избори казваха на запад, че са надбягване с един кон. Глупости. Това бяха РЕФЕРЕНДУМИ за доверието във властта. Малко бяха тия, които слушаха и ВЯРВАХА на чуждите радиостанции, а за останалите беше ясно, че властта е здрава, няма кой да я смени, пък и за никакъв „нож опрял до кокъла” не може да се говори. Невижданите СТРОЕЖИ, достъпното образование и медицинска помощ бяха пред очите на всички. И още не бяха забравени жертвите, които дадоха комунистите в борбата срещу фашизма...

Сега примерите от Съюза. Пътувах в началото на 80-те с влак от Ростов на Дон до Волгоград. Обикновен „вътрешен” влак, не международните експреси, нови и блестящи от чистота. Покъртителна картина! Чаршафите, уж прани, имаха лош дъх и съмнителна белота. Одеалата тънеха в прах и миризми от нощите без проветрение. А тоалетните бяха много по-зле от тия в България, които също не бяха за завиждане. Миризмата на ОТДАВНА непочиствана ДОКРАЙ тоалетна, владееше целия коридор, което у нас го нямаше. Имаше даже прогнили ламарини, през които се виждаха релсите. А персонал имаше. Същата миризма ни послещна и в НОВИЯ хотел до чудното езеро Севан в Армения. Самото езеро пък беше НЕОБРАТИМО източено с 4-5 метра от некъв директор на ВЕЦ-а, гонещ преизпълнение на плана...

Волгоград е велик. Не само с потресаващите паметници от войната. Над него е надвиснала невероятно-висока язовирна стена, под която във водоема пляскаха някакви риби-чудовища. А Главният магазин, ГУМ-ът, беше облицован отвън с разкошен червен гранит. Част от СЪЩИЯ ТОЯ ГРАНИТ, който Хитлер е доставил за паметник на победата в Москва. Признавам, че когато влизах, настръхнах от чувството за ИСТОРИЯ! За кратко. Фоайето след входа, просторно и внушително, беше ПРАЗНО, без щандове за сувенири, например, или що-годе украса. Голи стени, гол под, НЕМЕТЕН ПОНЕ ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ! Толкова неприветливо, че ми се стори зловещо...

Явно, авторитетът на диктатурата не е бил достатъчен ПРЕД ЧИСТАЧКИТЕ, за разлика от интелигенцията. Чистачките и др. ниско-квалифицирани работници явно са най-господстваща класа, на която скромното работно място е ГАРАНТИРАНО и е освободена от ВСИЧКИ СТРАХОВЕ.!!!
За оставналите опаки страни е писано много, даже в излишък. Защото пропагандата на победителите в студената война, няма обичая да сравнява ФАКТИТЕ от двете страни на „желязната завеса”. Не, тая пропаганда сравнява една измислена КАРИКАТУРА на врага, със своите ИДЕАЛИ, с Холивудска красота и майсторство. И тая пропаганда господства днес.

А "лицето", ПОЛОЖИТЕЛНОТО на държавата създадена от Октомври е толкова по-многостранно, и ограмно, че не се наемам да го описвам. Идва ми на ум най-малкото. Системата от стандарти ГОСТ и ОСТ - държавни и отраслови - е такъв огроман, "египетски" труд! А той е само "името" на извършената невероятна, огромна МАТЕРИАЛНА работа. Може да е имало гнет и страх у част от интелигенцията, но работниците НАИСТИНА бяхо освободени от всички страхова. А от ной-страшния страх - за утрешния ден на децата им - бяха освободени всички.

НИКОЙ НЕ МОЖЕШЕ ДА ОСТАНЕ НА УЛИЦАТА!!!!!!

НИКОЙ НЕ МОЖЕШЕ ДА ОСТАНЕ НА УЛИЦАТА!!!!!!

Продължава в следващи постинги, живот и здраве.

В постинга липсва "главното опако", изоставането на СССР в научно-техническият прогрес, което Щатите успяха да реализират като ПОБЕДА в Студената Война. Дълбоката, почти невидима причина за това, е една "малка" непълнота в наследството на Маркс. Октомври победи в НАРУШЕНИЕ на основен постулат на Маркс, че революцията ще победи в НАЙ-РАЗВИТИТЕ капиталистически страни. Оттам нататък обаче, НИКОЙ в СССР на посмя даже ДА ПОМИСЛИ да пипне Маркс нито Ленин. Може би защото това би изложило на СЪМНЕНИЕ самия фундамент на новия строй.
Това "главно опако" ще бъде разгледано в специален пост.

Как само си ги наредил. Плюс от мен. И аз бях там през 80-те. На студентска бригада. Същите чувства бяха и при мен. Не знаех за гранита от Сталинград. Извинявай, но къде е заповядал Хитлер да доставят гранита? Може би е планирал да направи паметник за своята победа в Москва и е заповядал да го подготвят? Просто искам да уточниш граматически и времево изречението. Още веднъж поздравления за статията. Да живее България!!!

Блицкригът е трябвало да завърши преди зимата на 41-ва. И първите месеци на войната са сочели, че работата натам отива. Хитлер доставя гранита близо до Москва през есента на 41-ва, ако помня добре. И няма време да си го прибере. С този мрамор е построен Паметникът на победата в Берлин. А остатъкът е даден за ГУМ-а на Сталинград.