Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2020 19:13 - Великият кан Крум (3)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 457 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 05.04.2020 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
КРУМ – Смъртта на Крум (кратко описание на събитията). На 13 април 814 г., Велики четвъртък, Българският кан Крум (787-814) е убит от стрела в сражение с угрите; то станало в района на североизточните предели на Велика България (империята България), при долното течение на река Ока*.

Българският "велик кан" ( = император, василевс*) Крум е върховен владетел на България от 787 до 13 април 814 г. Някои предполагат, че Крум е роден през 755 г., но за възрастта му няма никакви конкретни данни; по формални сходства може да се предположи, че е връстник на Карл Велики (747-814).

Знае се, че Крум е принц от рода Дуло, и според българската традиция преди възкачването си в 787 г. или в 796 г. той е бил съвладетел на Върховния кан на Велика България. Според хрониката, писана - по съхранявани във владетелската канцелария стари документи - от българския принц и Волжко-Български кан Гази-Барадж* (пр. 1190-1246), Крум бил внук на Българския кан Севар* (727-759/760), а бил син на кан Сарачин (пр. 760-787) = Царачин, Царичин, който съвпада с кан Кардам* (777-787 или ? 777-796), може би Цардам - срв. че римо-лат. "Цезар" във византо-елински става "Кесар".

Името на Крум във византийските хроники е предимно във формата Крумму – Kroummou (Йосиф Генезий, ИБИ*), Крумну – Kroumnou (Георги Монах, ИБИ*), но също и Kardamos (Кардам), както и Kroumos (Крум), срв. също визант. “... protou tes Boulgarias, onomati Kroumou …” (Ватикански аноним, ИБИ*, с. 11) и пр. Това, че Крум е наричан и Кардам (Kardamos) предполага: 

1., пряка родствена връзка между Кардам и Крум; 

2., че от 787 г. Крум, ако не се е възкачил на Българския престол през същата 787 г., то най-малкото е замествал по-възрастния Кардам като върховен полководец в сраженията, понеже е бил по статут негов първи съвладетел и главен военачалник на българската армия.

В 796 г., при управлението на Лъв IV Хазарин (775-797), корпус от български войски пресрещнал северно от Адрианопол (Одрин*) нахлуващата към България византийска армия, командвана от император Константин VI (780-797). Но след като цели 17 дни не се стигнало до сражение между двете стоящи една срещу друга армии (по свидетелство на съвременника на събитията Теофан Изповедник /758-818/), бил подновен мирния договор от 792 г., според който, наред с другите условия, Византия трябвало да плаща голям ежегоден данък на България.

През същата 796 година Крум и Свещено-Римско-франкско-германския император Карл Велики (768/771-814, роден 747) стигнали до съюзно споразумение. Войскови части на двамата владетели нахлули от изток и от запад в Панония и си поделили земите и населението на Аварския хаканат (566/568-796), който престанал да съществува завинаги. Тогава била установена за дълги времена и границата между Българската империя и Свещената Римо-германска империя или империята на Каролингите (796-911/961/996), която минава от Висла до Адриатическо море (виж картата на империята на Каролингите).

През лятото на 813 г. Крум, с армията и флота си, притиснал силно Византия, завладял земите от долната част на Марица до Босфора, Мраморно море и Странджа* (обитавана вече от българи), пленил за пореден път цялото местно византийско-склавско население в района и го въдворил на север от Дунав във "Вътрешната област" (др.-бълг. и ст.-бълг. Вълахиа, лат. Valachia, ново-бълг. Влахия, от др.-бълг. и ст.-бълг. Вълагати, вълагаѭ, вълагаѥш-: “слагам, поставям в нещо, влагам; хвърлям, заключвам, затварям, слагам в затвора; въдворявам; налагам, предписвам, определям“, Вълазити, вълажѫ, вълазиш-: "влизам вътре" (СТР*); тази “Вътрешна област“ или “Вълахиа“ е ограден от валовете и реките района, намиращ се в пространството между р. Арджеш-Дъмбовица, долната част на р. Яломница, р. Серет и Карпатите.

Същевременно Българския велик кан Крум започнал от към края на лятото на 813 г., заедно със създаването на военната област Саракт* ( = Царска) в Тракия, и подготовка за превземане и окончателно завладяване на Константинопол.

Докато траяла мащабната подготовка за атаката срещу Византийската столица, която се извършвала в българските земи от районите на Киев*, Харка* (днес Харков), Болгар* (на източния бряг на Волга, основан от западно-българите още в 745 г.), Крим*, Дон* и Кубан* до Панония, като се събирали хиляди коне, впрегатен и товарен добитък (главно волове и биволи, но вероятно и двугърби камили от Бактрия*), приготвяли се запаси от нужните храни (включително стада овце, кози, крави и пр.), мед, ракия*, вино, сушени плодове (ошав*, бълг. говорим - ошаф, хошаф; перс. hoşaf), жито, ечемик, просо, осолено месо, сланина и пр., както и всякакви суровини, и се изработвали необходимите многобройни оръжия и ризници, и множество обсадни машини, пет (5) хиляди обковани с желязо коли, нови кораби, фериботи и десантни лодки за голям боен флот (част от който е ползван по-късно от кан Омуртаг /814-831/ срещу германците по Дунав, Драва и Сава), Крум започнал друга акция.

През есента на 813 г. Българския велик кан, подведен от Хазарския хакан Карак (който пък действа в заговор с Византийскя император Лъв V Арменец /29-30 юни 813-820/), се отправил на наказателна военна офанзива източно от р. Донец срещу Угрите (наричани също Маджари, Мишари, Себери, визант. Турци, Турки, през 12-13 век др.-рус. Торки, др.-рус. Северяни). По онова време тези "западни" Угри станували в региона между реките Донец, среден и горен Дон и Десна (Себер-река).

Според договореното между Крум и Хазарския хакан Карак (812/813-821/822), българския корпус трябвало да действа срещу Угрите съвместно с Хазарските войски. Българският корпус наброявал вероятно към 15-20 хиляди бронирани конни бойци, но включвал също войската на "аварите и [на] всичките [подвластни на България] склави", т.е. общо бил поне между 40 и 60 хиляди, с обоз от 12-15 хиляди човека и стотици коли.

Крум започнал акцията срещу Угрите, но "съюзните" Хазарски войски така и не се появили. Безспорно е, че Крум бързо разбрал измамата и бил наясно, че в основата ѝ стои Византийския император. Но предпочел сам да се разправи сурово с Угрите и да ги прогони на изток и североизток, за да не нападнат българските земи и градове в гръб, докато той с основните български сили е зает през лятото и есента на 814 г. с предстоящата, щателно и мащабно подготвяна обсада на Константинопол и неминуемото му завладяване (тук става въпрос единствено за враждебно настроените Угърски родове и племена, които сътрудничели на Византия срещу България, и то при условието, че Хазарите, според действащия договор (от 699 г.), нямали право да нападат България и българите; защото пък друга, доста голяма част от Угрите, била в съюзни и даже в родствени отношения с българите – вж. Юлай-Бата*).

Крум, преследвайки, громейки и прогонвайки на изток и север угрите и мордвите, стигнал на североизток до средата на долната половина на р. Ока*. Бързото застудяване и замръзването на реките - т.е. водните пътища - към края на ноември или началото на декември 813 г. го принудило да изгради укрепено зимовище - лагер-селище, което получило името Кан* (т.е. синоним на "столица", понеже Българският върховен кан се намирал в тази крепост-селище; срв. и др.-бълг. Балтавар* - днес Полтава*). По-късно това военно селище-крепост, което се разраснало в търговско средище и град, получило името Муром и го носи до днес. От 965 г. град Кан (Муром) и целия огромен регион "Кърчаг" - между р. Ока, град Ростов на р. Нерли и Волга (между р. Ока и р. Дубна) с районите на по-късните градове Суздал, Владимир, Юриев, Городец Мешчерский и др., е даден от Волжко-Българския (Източно-Българския) кан под наем на Киевските главни князе (по-късно трансформирали се във Владѝмирски и Московски князе), които плащали ежегодно за това така наречения "Ростовски данък" или "Ростовщина" (рус.-фонет. Ростовшчина) чак до 1583 г., когато Московѝя успява да подчини Волжка България* (виж статиите Борис Годунов*, Волжка България* и пр.).

През април 814 г., когато условията за пътуване на юг станали добри и Крум се готвел за връщане към Плиска*, Одрин*, Аркадиопол (дн. Люле Бургаз) и Константинопол, лагера-крепост била обсадена от Угрите и Мордвите (ДТ*), които също се били възползвали от подобрилите се природни и пътни условия. Те нямали сили и мощ да се воюват в открито сражение с бронираната българска войска, но явно изпълнявали задълженията си по богато платения им със злато договор, който били сключили през 813 г. с Византийския император, и то чрез подлото посредничеството на Хазарския хакан Карак.

На 13 април 814 г. Крум*, който строил конната си войска за първия целодневен преход и начало на пролетната офанзива срещу Угрите и Мордвите, преди да предприеме похода си към Киев* и делтата на Дунав (крепостта Никулицел*), заповядал да отворят портите на укрепения лагер и се устремил страховито с авангарда си срещу враговете. За жалост, обаче, убеден във всепобедоносната си мощ, той не бил закопчал подбрадника на шлема си и една случайна угърска стрела се забила във врата му. Както пише в едно сведение – кръвта потекла обилно от гърлото, устата, носа и ушите му, и Канът скоро издъхнал. Във византийските извори е записано следното:

“… Преди да започне пролетта, както казват някои избягали от България пленници, на Велики четвъртък пред Великден (13 април 814 г.), Първият българин, прочутият Крум, който имал намерение да превземе Столицата (Константинопол), завършил живота си, заклан от невидима ръка, като през устата, ноздрите и ушите му бликали потоци от кръв” (ИБИ*, Scriptor incertus).

Всъщност и Византийският император Лъв сам се хвали в своите писма, че убил Крум със стрелата си:

Прочее Лъв, възгордян, като че ли сам той, а не Бог е сразил неприятеля, изпратил послания до всички градове и страни, в които известявал: “Намирих (достигнах) българите… и благодарение на моята предвидливост, храброст и съобразителност ги прогоних [от земите на Византия] всички, като пронизах със стрела Първенеца им [Крум]. И по такъв начин умря Нашият враг.” (ИБИ*, Scriptor incertus).

Император Лъв V (29 юни 813 – 25 декември 820) не лъже. Защото той бил уверен, че именно със своите интриги и със свойто злато, тоест със златото на Византийската империя, купил фактически и Угрите, и конкретната угърска стрела, която със същото това “свое“ злато коварно насочил смъртоносно срещу Българския владетел и го покосил;

Вижте картите:

(1) Империята на Каролингите в 769-911/961 г. и източната ѝ граница с Българската империя; 

(2) Земите населени с българи и управлявани от България и от български принцове в периода от 8-ми до 11-ти век и след това;

КРУМЕСА ІСулаби*, Крумесис І*; вж. също Тервел*;

КРУМЕСИС ІКрумесий, Кан на българите, Кормисош*;

КРУМЛОВ – замък, град и крепост в средновековна Бохемия (Чехия), ограден от три страни с река и напомнящ по това на Велико Търново*; Каменни крепости от времето на Българския кан Крум* (>796-814) са открити дори в централната част на днешна Полша (нпр. крепостта в Лишец, датирана в ІХ-Х в., т.е. между 796 и 996 г.; срв. също Варшава*, Червенски градове*, Краков*, Вроцлав* и пр.), което прави напълно реална връзката с името на българския владетел; при това има и трима бълг. канове с името Хрун или Крун-Крум от епохата Ирник* (453-603 г.), към които следва да се прибавят и тези с имената Крумесий*.

Територията на днешна Полша е в пределите на България най-късно още от времето на владетеля Реан* (ок. 488-521) или Еран, Ирна, Ирник, който е наричан и Хрун ІІІ* (Крун или Крум). Полша и поляците пък се отделят от България чак към 960-961 г., а Българските епископии в Прага*, Вроцлав* и Краков* отпадат от Българската православна църква чак през 993 г. (Прага) и през 996 година, като Вроцлав и Краков* влизат в състава на Полша заедно с областите си едва в 999 година. А пък Киевският княз Святополк І Владимирович (1014-1019; син на Владимир І Святой* /ок. 978-1014/), бягайки от столичния Киев* към управляваната от тъста му Полша, умрял някъде “в Пустинята между България и Полша*”, тоест в района на горите в Северните Карпати (срв. Рилската пустиня*), като по това време Киевското княжество било незначително островче между Царство България*, Волжка България* и Новгородската държава. При това и Галиция* – бъдещото Галичко царство*, е част от България чак до XII (12-ти) век включително, като откъм 1207 г. до възкачването си в 1218 г. законният цар-престолонаследник Иоан Асен II* (1218-1241) намира подслон именно в Галицките земи, при свързаните родствено с Българската царска династия Галицки принцове и техните васали-аристократи.

За да се разбере по-точно обстановката от този ранен период на феодализма до към ХІ век, когато Римската и Константинополската църкви все още не воюват толкова активно за подялбата на Света, следва да се има предвид, че най-късно от ІІ-ІV век в Европа и в Западна Азия няма и не могат да съществуват “празни” пространства, които да са извън контрола на една или друга от големите държави (вж. Максимин І*, Аспар*, Атила* и пр.); например, за да присъединят полетата край Днепър, включително и района на Аскал* (Киев*), българите трябвало да прогонят към 373 г. от там готите*, а после (през 378 г.) да ги изхвърлят или подчинят и в равнината между долен Днепър и устието на Дунав (от август 378 г. югозападната граница на България е по долен Дунав, вж. Алавив*);

Самият замък Крумлов, който е център на феод с корона (сан, трон) на принц, е по-известен с една вампирска история от началото на ХVІІІ век. Тогава там живеела принцесата Елеонора Шварценберг, която извършвала дълго време тайно-магически опити, за да зачене (нпр. пиела мляко от домашно отглеждани вълчици и никога не убивала вълци по време на лов; срв., че българите не обичат вълците* и ги смятат за зло и за носители на злото, за разлика от почитащите вълците етноси, общества и култури – склави* или славяни*, латино-римляни, италианци, немци, угри* и унгарци, тюрки, турци, гърци*, влахи* и пр.).

Най-сетне странната принцеса Елеонора Шварценберг (1681-1741) родила син през 1722 г., когато самата тя била на цели 41 години – според тогавашните схващания и практика вече твърде стара, включително за да ражда и да става тепърва майка. Принцесата починала на 5 май (5, V) 1741 г., когато била на 60 години. Още същият ден, явно по лична заповед на почти навършилата 24 години  Свещено-Римо-германска императрицата Мария-Терезия (1740-1780, родена на 13 май 1717 г.), тялото й било отнесено във Виена* за аутопсия от най-известните императорски лекари, които получили огромно възнаграждение за това (по 3 000 златни монети); а после, вместо да бъде поставено в семейната гробница на принцовете Шварценберг, тялото на принцесата скоропостижно било върнато обратно в Крумлов, където е погребано на 10 май 1741 г. в една от тамошните църкви.

Археологическите и историческите изследвания на останките и на документите по случая показват, че всъщност не е извършена аутопсия, а “научно” и почтено унищожаване на свръхестествените сили на аристократката-вампир, както това се разбирало към първата половина на ХVІІІ век (His.). Доста скоро Мария-Терезия (1740-1780) пратила из страната си и по-конкретно в Бохемия доверени хора за действително научно изследване на проблема с вампиризма, които стигнали до заключението, че такъв има само при неграмотните и духовно ограничените люде. В следствие на това Австрийско-Римо-германската владетелка издала закон, с който официално забранява почитането на вампиризма, изпращайки го в сферата на легендарното и на тайната битова митология (His.; От 1526 г. короните на Бохемия и на Унгария принадлежат на Хабсбургите, като поне до същата 1526 г., както се вижда от договора от 1519 г., ако не и до към 1547-1558-1566 г., Българската царска корона принадлежи на Унгария и по този начин на Хабсбургите. При това остава открит въпросът от кога и дали тя въобще става някога притежание на Османската династия*. Със сигурност Българската царска корона никога не е била притежание на Московския владетел, а Великия московитски княз Иван ІV Грозни /1533-1584, роден 1530 г./ се стреми да си присвои царския статут на Волжко-Българската корона, търсейки от януари 1547 г. без успех признаване на самозванската си царска титла чрез неосъществения си брак с Английска принцеса).

Случаят с аристократката “вампирка” Елеонора Шварценберг (1681-1741) обаче послужил за основа на сътворения към 1880 г. вампирски роман за Дракула*. Но и Дракула* е български аристократ (войвода*, чийто сан е приравнен към западната титла граф) от ХV век, най-вероятно носещ името Драгола*, което след ХVІІ-ХVІІІ век е румънизирано (повлашено, а не помолдавчено, вж. Влах*; Влахия и Молдова се обединяват в държавата Румъния през 1861 г.).

Българско е и името Крумлов, независимо, че окончанието изглежда е чешко или чехо-моравско и едва ли има нещо общо с бълг. дума Лов* (без значение, че от българския език терминът Лов и Ловя е навлязла във всички славянски говори – в това отношение не бива да се забравя, че България искала данъците от полуномадите склави* - т.е. славяни – да се изплащат с кожите на ловени по полето и в горите белки и други подобни животна с ценна кожа, ПВ*, ФА*).

За името Крумлов срв. др.-бълг. (до 855-863 г. и след това) и ст.-бълг. κрϊмиλξв-ΰни¬, кръмиль-ство: “управление, ръководство”, κрϊмλя: “кърмител, който отхранва, отглежда, възпитава, направлява, пази”, κрϊмλ«: “управлявам, курмувам; пазя, съхранявам”, κрϊмλ«І: “храня, прехранвам; пазя, браня, отглеждам; питая, тая в душата си; отхранвам, отглеждам; възпитавам, направлявам, предвождам”, κрϊмλя: “храна, ястие; пир, угощение”, κрϊмλ¬ниκϊ: “кърмаче; питомник, възпитаник”, κяξмύωόнии, κрξмύшнии: “външен”, и др.

Още по-интересен е фактът, че в Бохемия (Чехия) съществува една легенда от времето на Иоан Асен ІІ* (1218-1241), която разказва за извършването на езически тайнства в България, включително за специални среднощни сбирки на отбран кръг от висши аристократи и пиенето на вино* (или ракия*) от чаша, изработена от човешки череп (КК*). А пък широко било известно през средните векове, че именно Българския владетел Крум* (787/796-814) ползвал за чаша окования в сребро череп на Византийския император Никифор І (802-811), както българите писари директно и ясно са записали този факт в превода на Манасиевата хлроника от 1325-1345 година.

Може да се мисли и за български произход на фамилното име Шварценберг, при което българското Кара*: “запад”, е преведено през тюркското Кара: “чер, черен”, в немското Шварц, Шварцен-, Шварц`н-: “чер, черен”. Именно по същия тюркски път са преведени Черно море* (от бълг. Кара-море: “Западно море”), Маврокастро: “Черна крепост” (Белград на Днестър) – което може да е и “крепостта на Мавър*“ (военачалник при кан Кубер* /пр. 665 – сл. 709 г./, който станал византийски висш военен и воювал дълго време в Крим*), Черна Гора* (Монте-негро), Черновлахия (Молдова*, от др.-бълг. Кара-Кашан: “Западен Кашан”, срв. Кишинев) и пр.;

КРЪВ – авест. krura-: “кървав, жесток”, kru- (крв), krum: “парче кърваво сурово месо”; др.-инд. kruras: “кървав”, kravis: “сурово, кървящо месо”; др.-бълг. и ст.-бълг. κрϊвϊ: “кръв”; срв. също и ст.-бълг. Кръма: “храна, ядене, кърма” (Кърма*, Кърмя*), Кровъ: “дом, жилище, убежище; закрила, защита, покровителство, покривало, покров, обвивка” (МС*); кимр. сrau (крав): “кръв”; ирл. сru (крв): “кръв” (ЕР*);




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - Ходих до Крумлов, съм на абсолютно същото мнение,
06.04.2020 10:37
просто не е истина каква красота е там. Търново можеше да е същия... Съвсем същия!
Твърде характерно място за крепост - полуостров с хълм, а отдолу река обикаля всичко. И на поробители не случваме :).
цитирай
2. shtaparov - Крум е велик, но не е "кан&q...
07.04.2020 11:58
Крум е велик,но не е "кан" а КНЯЗ (К-Н-Я-З): запомни го най-после!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194575
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031